БИЧЕТО: Наздраве!
Другите не се впечатляват особено от сцената, Бичето си е такъв. Наливат си от своя алкохол - българска водка и българско вино, чукат се и говорят страшни тъпотии на висок глас. Гласовете им в момента мутират, някои са пъпчиви, потят се обилно, дезодорантите не са широко разпространени, става спарено, цари известна истерия.
Коко се заема да сваля Неда, която разбира, че Бичето харесва София, и това я дразни и притеснява едновременно. Коко също й шепне нещо в ухото. Тя се смее, въпреки че вицът е тъп, коленете й са стиснати, ноктите изгризани. Той започва да го разказва на всички, Неда продължава да се киска глупаво. Коко е сладък, докато го разказва, Неда не знае какво става с нея, сигурно е от уискито. Разкопчава досега закопчаната до горе престилка, отпива яка глътка, бузите й са зачервени. София я поглежда изненадано, след което се окуражава от поведението й.
СОФИЯ (срамежливо): Наздраве... За пръв път пия уиски...
НЕДА: И аз... Вкусно е!
Двете се споглеждат, Неда се усмихва широко на София и отпива още една голяма глътка от питието си. София прави същото. Бичето вдига тост, след като е изпил първата чаша на екс. Налива си втора. Коко също иска уиски, Мони се опитва да вземе бутилката и да си налее, но Бичето му я измъква от ръцете. Уискито е за него и дамите. Отново се чука със София.
БИЧЕТО: На екс! Наздраве!... Давай, Софи!
Софи неочаквано за себе си се подчинява след секундно колебание и излива чашата в гърлото си. Очите й се насълзяват от силния алкохол, задавя се. Бичето я тупа по гърба, тупането минава в преметната ръка на рамото, леко я натиска назад и тя се обляга на дивана, без да се опитва да се измъкне от прегръдката му.
СКОК ВЪВ ВРЕМЕТО. МИНАЛИ СА ДВА ЧАСА.
Купонът тече, всички са пияни, Коко и Неда се натискат в другата стая, София е замаяна от алкохола, поглежда часовника си и се опитва да стане, залита, Бичето я подхваща и я слага обратно до себе си.
СОФИЯ: Трябва да си ходя... десет часът е, наш`те ще ми се карат... Казах, че ще се прибера в девет...
Бичето изобщо не я чува, прегръща я и внезапно я целува страстно в устата. Музиката е толкова силна, че останалите момчета крещят, някои танцуват, вече залитайки. София и Бичето се целуват дълго; той я е затиснал с огромния си гръден кош, лявата му ръка е между краката й, тя се опитва да я махне няколко пъти, но той я връща обратно. Огромна, топла ръка. Езикът му също е огромен и топъл. Тя се опитва пак да погледне часовника си. Той взима ръката й, маха часовника й и го прибира в джоба си.
БИЧЕТО: Ще ти го дам после, сега искам да си с мен и да не се разсейваш... Адски си падам по теб, ела...
Издърпва я рязко от дивана. Тя гледа уплашено, но е твърде пияна, за да реагира. Той я награбва както е права, притиска се до нея, тя усеща твърдото му голямо тяло залепено за нейното. Целуват се, хваща я за ръката и я повежда към стаята. Хвърля я на леглото и ляга върху нея. Целува я все по-страстно, мачка гърдите й. Софи хваща безпомощно ръката му, той обаче хваща двете й ръце заедно над главата й, вдига пуловера й, вдига и сутиена й нагоре и започва жадно да смуче зърната й. Разкопчава дънките й, пъха ръка между краката й, но тя изведнъж го рита. Ритникът не е много силен, някак страхлив ритник на човек, който се страхува да не нанесе болка на другия.
СОФИЯ: Не!!! Недей, моля те!
Бичето спира за секунда и я поглежда в ужасените очи с кръвясал, но достатъчно черен поглед, за да спре молбите на София от раз. Навежда се, забива език в ухото й, дишайки тежко.
БИЧЕТО: Искам те, Софи... Отпусни се... Ще ти хареса...
Тя обаче измъква ръката си от хватката му и отново отмества неговата, която се опитва да свали дънките й. Очите й са пълни със сълзи.
СОФИЯ: Стенли, не искам, моля те... недей... моля те... Пусни ме да си ходя!
Ръцете й отново са здраво заклещени над главата й в горещата му лапа. Заровил лице във врата й, той я целува, опитвайки се да свали панталоните й. Изведнъж скача от леглото и ги издърпва от краката й с умел жест. Тя понечва да стане, но очите му отново стават жестоки, черното се втвърдява, той се надвесва и с едната си ръка я стисва за гърлото. С другата смъква ципа на джинсите си.
БИЧЕТО: Мойто момиче, ако ме слушаш, всичко ще е наред... Моля те, бъди послушна, не ме карай да правя лоши неща... Нали знаеш, че мога да ги направя?
Гледа я отгоре с поглед, който се стоварва върху нея като скала. София не може да мръдне от страх, изхлипва, сълзи се стичат по лицето й. Бичето я целува.