БИЧЕТО: Плачи... Още повече те желая така, слаба и беззащитна... Ще видиш колко ще ти е хубаво...
Съблича бързо черните си джинси и фланелката си. Не носи гащи, курът му стърчи огромен, тялото му е още по-мускулесто и масивно. Ляга върху нея, пъха го между краката й, тя уплашено изстенва, той натиска навътре в нея, тя извиква от болка, той затиска устата й с ръка.
БИЧЕТО: Мило, отпусни се, за да не те боли...
Рязко влиза в нея. Ръката му е на устата й, очите й са пълни с ужас. Започва да я чука като машина. Трае дълго. Не маха ръка от устата й. Изведнъж бързо изважда кура си и свършва върху нея с огромна струя сперма. Ръката му още е на устата й. Поглежда я в очите за пръв път след секса, вижда, че може да махне ръката си. Спуска я между краката й, бърка в путката й, вади пръстите си, по тях има кръв, той се усмихва доволно. Тя понечва да стане, но той отново я затиска с рязко движение към леглото. София трепери.
БИЧЕТО: Тук ще стоиш и няма да се обличаш, докато не ти кажа.
СОФИЯ: Моля те, пусни ме да си ходя, нали направих това, което искаше... Моля те!!!
Бичето седи на леглото до нея отново с ръка на гърлото й, гледа я отгоре с моментно умиление, навежда се и я целува, ръката му се затяга.
БИЧЕТО: Не сме свършили още, искам хубаво да се научиш.
СОФИЯ: Моля те, Стенли, моля те, пусни ме!!!
София се разплаква, внезапно той й удря рязък, неочакван шамар. Не е силен, по-скоро като шляпване на непослушно куче.
БИЧЕТО: Отивам да взема уискито, да не си мръднала. Ако излезеш от тази стая без мое разрешение, ще те пребия.
София придърпва завивката, за да се закрие, като гледа с ужас към вратата. Бичето се връща, подава й бутилката.
БИЧЕТО: Пий! На екс.
Тя взима бутилката и пие, задавя се.
БИЧЕТО: Пий, казах!
София пие, става й лошо, понечва да повърне. Той я хваща и я разтърсва, духа в лицето й почти грижовно, прегръща я.
БИЧЕТО: Няма да повръщаш, успокой се... След секунда ще ти стане хубаво.
Гали я, тя отново е пияна, отпуска се назад. Той я завива.
БИЧЕТО: Сега ще дойде Коко и ти ще слушаш. Няма да викаш, няма да се дърпаш. Той е добро момче, ще ти хареса. Аз ще съм тук, за да не се чувстваш зле. Разбрахме се, нали?
Гледа я очакващо, тя затваря очи. Той излиза. Вие й се свят, потъва в леглото като в черна дупка. Всичко е някакъв лош сън, кошмар, не се случва наистина, но тя няма друг избор, освен да се подчини. Стенли. Топлите му огромни ръце около гърлото й.
Бичето се връща, прегърнал Коко, говори му нещо на ухо, гледайки към София. Коко е мъртвопиян, смъква ципа на дънките си, поклащайки се, понечва да я отвие, но Бичето го стисва с ръката си като с клещи и я завива. Отвива я само от кръста надолу. За секунда Коко гледа недоумяващо голите крака и триъгълника на София, но се подчинява, смъква джинсите си до коленете и се стоварва върху нея. Започва да я целува, лигавейки я, София е абсолютно неподвижна, бледа, окаменяла. Бичето се изтяга на съседното легло и си бие чекия, докато гледа как Коко я чука. Очите на София са затворени. Коко вади кура си от нея в последния момент, изпразва се. Бичето става със скок и също се изпразва върху нея. Донесъл е пешкир, избърсва се, подава го на Коко, той също се избърсва, обува си джинсите. София лежи безжизнено, отваря очи. Погледът й е празен, отсъстващ.
Другите момчета в хола се блъскат по раменете пияни и говорят мръсотии за Неда и София: Неда си е отишла, не е трябвало да я пускат, как не й е личало на Софи ква мръсница е, мамка й, ще я скъсат от ебане, ще й го забодат яко, ще я разпорят от секс. Само един не иска.
Мони се опитва да спре Тони (той е най-добрият му приятел, и двамата са девствени): не е редно, това е адски лошо, не е това начинът, по-добре да не го правят. Коко обаче излиза от стаята и вика следващия. След него излиза и Бичето. Мони е разстроен и иска да си ходи. Бичето се изпречва пред него: никой няма да си тръгва, това е подарък за всичките му приятели, които не са били с жена. Мони му казва, че не иска такива подаръци, това е гадно, отвратително, а и тя ще ги издаде, ще ги арестуват.
БИЧЕТО: Няма да издаде никого. Гарантирам. Влизай и не се прави на интересен, ще ми благодариш един ден.
Начинът, по който го казва, е толкова спокоен и властен, че за миг всички млъкват. Бичето въвежда Мони в стаята, побутвайки го. София чака със затворени очи.
Осем деветокласници от Френската гимназия и Стенли Бичето изнасилват в продължение на часове София Ангелова, 16-годишна. Отличничка, скромна, срамежлива, интелигентна, възпитана, девствена. В един момент е поискала чаша с вода. Донесли са й.
Няколко месеца по-късно София изчезна от училище. Никой не знаеше къде е, докато не стана ясно, че е забременяла, родила е и е дала детето си за осиновяване. Лола не можеше да повярва, че София се върна в училище, все едно че нищо не се е случвало. И абсолютно всички се държаха така, все едно че нищо не се е случвало. Само Мони почти спря да говори и оценките му катастрофално паднаха, а София си беше същата отличничка - скромна, срамежлива, интелигентна, възпитана.