Лола също постепенно забрави, че това се е случвало. Тя си беше все така усмихнато и любезно момиче - нали нищо не се беше променило. Абсолютно нищо. Всички си бяха същите.
След години Лола се беше опитала да обясни сама на себе си обстоятелствата от онази вечер. Тогава за пръв път й мина през ум, или всъщност си спомни, че на купона са били и най-близките й приятели от нейния клас. Как тази мисъл не я беше притеснявала толкова години? Те наистина ли бяха участвали в изнасилването? А тя, Лола, която беше толкова умна, такава бунтарка, толкова свободолюбива, така искаща всичко да знае, така способна да намира верния психологически отговор на всяко човешко поведение, наистина ли не беше обърнала внимание на този въпрос? Или не искаше да си го задава, защото това означаваше, че някои от най-добрите й приятели бяха изнасилвачи, съсипали едно невинно момиче? А това пък означаваше, че с мълчанието пред себе си, с незадаването на този въпрос в главата си, с приятелството й с тези момчета, Лола също беше съучастник в престъплението срещу София Ангелова.
Родителите на Лола нямаха идея какво се беше случило в гимназията на дъщеря им, но дори и да имаха, нямаше да могат да направят нищо, защото за тези неща не се говореше. Законът беше строг срещу изнасилванията, въпреки че в социалистическото общество не беше възможно да има нито изнасилвания, нито убийства. Моралът беше здрав, комунистически. Пък и изнасилените обикновено „си го просеха“, бяха „курви“. София не беше курва, но повечето от съучениците на Лола, както и тя самата, бяха деца от привилегировани семейства. И привилегиите бяха надделели над закона. Лола прецени, че особено баща й не бива да знае - това щеше да създаде поредния конфликт вкъщи. И не каза нищо на родителите си. Чувството за самота, безнаказаност и страх обаче остана завинаги с нея.
Надяваше се момчетата да не са били девет, а по-малко, това число да е било преувеличено (не беше), и приятелите й да не са участвали в изнасилването на Софи (бяха). За пръв път тогава осъзна, че никой от тях не беше изключен от Френската. Както и никой не коментираше Бичето.
Кои бяха родителите на всичките тези момчета, които останаха по местата си безнаказано? Какво знаеха родителите им? Родителите на Софи бяха ли казали на директора всичко? Софи беше ли дала показания в милицията?
Тези въпроси щяха да останат завинаги без отговор, но години по-късно Лола знаеше отговора.
София и изнасилвачите й продължиха да учат в една и съща гимназия, в съседни класни стаи, и се разминаваха по коридорите на Френската, все едно че ТОВА никога не се беше случвало.
3.
1983 г.
Шест години по-късно Лола срещна Бичето на някакъв купон. Беше гадна зима, над София се стелеше мръсна мъгла от завода за тежки метали. Хеви метълът беше забранен за слушане, но пък не беше забранен за дишане; това беше въздухът на софиянци.
Купонът отново се случваше в мрачен апартамент в центъра, Бичето отново беше облечен в черната си униформа. Лола отново видя мускулите на здравите му крака, опънали джинсите. Нищо не се беше променило кой знае колко, освен че тя вече беше студентка. Когато го забеляза, Лола отново почувства страх от животинската му сила, който всъщност трябваше да е паника, а беше само лек, подмолен страх; явно беше „забравила“ случката със София. И все пак малко след като видя, че и той е сред гостите, Лола реши да не остава на купона. Бичето обаче не я изпускаше от поглед и в момента, в който забеляза, че тя се кани да си ходи, стана и тръгна след нея.
- Няма да те пусна, преди да се съгласиш да те изпратя! От толкова време не сме се виждали... Още по-хубава си станала...
Ултиматумът беше ясен. Двамата вървяха по тъмните улици в мълчание, сърцето й биеше забързано, той се движеше достатъчно близо до нея, за да усеща от време на време рамото му до своето, а сянката му пред краката й изглеждаше твърда и опасна като издутината под джинсите му. Лола потръпна от гадно удоволствие, прогони мисълта и реши, че той няма да й направи нищо, защото тя не беше „добро момиче“ като Софи, или поне така си мислеше, беше „лоша“ и красива. Мъжете не насилваха лошите и красивите. Беше отвратително, че я привличаше. Спираше я само опасността, че може да я насили.