- Ясно. Да, права си, трябва да се разведем.
Този кротко поднесен отговор неочаквано за самата нея я раздразни. Прекалено лесно се съгласи. Знаеше, че той е човек, който взима винаги интелигентни решения, без излишни емоции, и все пак я заболя. Трябваше да се бори за нея, а той просто каза, че е права.
- Значи и ти така мислиш.
- Изглеждаш ми разочарована. Защо? Това е твое желание, не мое.
- Няма значение. Значи си съгласен и няма да пречиш?
Маруся избърса очите си, стисна зъби и стана. Стефан се разсмя саркастично.
- А ти какво очакваше, да се хвърля да те спирам ли? Нещата между нас не вървят отдавна, Лола вече е голяма, по-добре е всеки да потърси щастието си другаде.
Взе вестника от масата и го затвори внимателно под изпитателния поглед на жена си.
- Затова ли не ми каза за командировката ти в Западна Германия? Защото имаш намерение да търсиш щастието си другаде?
Стефан се закова на вратата, погледна я лошо.
- Виждам, че си добре информирана. Мисля, че законът се промени и вече не е нужно да се търси вина в единия от съпрузите, така че можем да го направим по взаимно съгласие. Ще проверя и ще ти кажа. И аз ще говоря пръв с Лола, надявам се, че ще ми позволиш, при положение че идеята е твоя.
Преди да може да му отговори, Стефан вече беше излязъл от хола. Маруся се огледа и осъзна, че не иска да прекара повече и ден в това отвратително старо жилище. Отдавна искаше да се преместят в някой от прекрасните нови блокове до гората, в които министърът щеше да й уреди апартамент. Но Стефан и Анастасия настояваха да живеят в центъра, в мрака на гигантските тавани, обградени от старинни мебели, които Маруся не харесваше, но търпеше заради тях, защото привързаността към старото беше единствената им връзка с предишния им живот. А Стефан се беше отнесъл така студено с нея. Да, Орлин беше изключително добър да й каже какво става в собствения й дом. Явно наистина държеше на нея. Колкото по-бързо се приключеше със Стефан, толкова по-добре.
49.
Лола ровеше в чинията си с кюфтета и плачеше. Баща й я беше завел да вечерят в "Чехите", където сервитьорите го познаваха и не се налагаше да чака поръчките си с часове, както в останалите ресторанти. Навсякъде и всичко ставаше само с познанства. Киро се опита да се пошегува с Лола, за да й оправи настроението, но Стефан го отпрати с ръка.
- Миличка, не плачи... Понякога така се случва. Няма да спрем да те обичаме.
Чудеше се какво да й каже, беше му страшно тежко да я гледа как страда. Лола рязко стана от стола и излезе тичешком от ресторанта. Стефан скочи след нея, извика на Киро, че ще плати по-късно, и я настигна в двора. Прегърна я и я остави да ридае в прегръдките му. Галеше я по главата и не искаше да я пусне. Нямаше нищо по-скъпо от любимото му дете.
- Поплачи си... И това ще мине, повярвай ми.
- Не, няма! Няма да мине! - извика тя през сълзи.
Той се засмя, но сърцето му се сви. Знаеше колко чувствителна е дъщеря му и че студенината и безразличието бяха само защитна реакция.
- Повярвай ми, ще мине. Страшно съжалявам, че така стана. Никой не се жени, за да се развежда, но майка ти не иска вече да сме заедно.
Лола се отдръпна от него, избърса сълзите си, лицето й се опъна от злоба към Маруся.
- Майка ми...
Стефан я прекъсна:
- Не казвай неща, за които ще съжаляваш. Майка ти има право да иска да има любов в живота си. Ние не се обичаме. Ела сега да се разходим да се поуспокоиш.
Тръгнаха бавно през Парка на съветската армия. Стефан я беше прегърнал през рамото и хората се заглеждаха след тях, бяха красиви заедно.
- Прав си. По-добре е да се разведете, аз знам отдавна, че не се обичате.
- Знам, че знаеш. Всичко ще бъде наред, повярвай ми. Аз имам планове за бъдещето ни и то ще е много по-хубаво и свободно, обещавам ти!
Лола рязко спря и се хвърли на врата му.
- Обичам те, татко!
- И аз те обичам, Лола! И защото те обичам, някой ден ще се разхождаме отново в красиви френски, немски или английски паркове, където няма да има паметници на съветската армия. Знаеш ли, че това място преди е било Княжеският парк?
Тя поклати глава отрицателно.
- Паркът е поръчан от княз Батенберг още през хиляда осемстотин осемдесет и втора година и е бил първо зеленчукова градина, после става ботаническа градина, а Фердинанд поръчва на австрийски ландшафт архитекти да направят алпинеум и да оформят алеите. Цар Борис пък построява царска детска градина с лабиринт, басейн и летен и детски театър. Всичко това престава да съществува през хиляда деветстотин петдесет и четвърта година, когато построяват тази гадост.