- Но нали са ни освободили от фашистите, трябва да има паметник!
Баща й въздъхна. Пропагандата си беше казала думата.
- Така е, освободиха ни, но ни донесоха терор и тотална липса на свобода. Лола, има и нещо друго, което трябва да ти кажа, но то е хубаво!
- Казвай! - дъщеря му го погледна с надежда. Трябваше да има и добри новини.
- Дадоха ми виза за командировка в Мюнхен, отивам на обмен на опит за един голям проект, който има аналог в Западна Германия.
- Страхотно! Браво, тате, блазе ти! За колко време?
Стефан преглътна нервно, преди да отговори.
- Една седмица.
- Ще ми донесеш ли дънки „Levi’s“? Старите се изтъркаха и имам дупка на дупето.
- Разбира се, че ще ти донеса! А така, искам да си усмихната и да не забравяш, че каквото и да става, никога няма да те оставя! Нали никога няма да го забравиш?
Лола го погледна леко изненадано.
- Е, какво да става, развеждате се, голяма работа. Тъкмо ще мога да ходя на гости при майка ми и ще имам две къщи. Защото аз оставам с теб, ако не си разбрал.
Погледна го твърдо в очите.
- Майка ти иска да живееш при нея.
- Не. Няма да стане. При теб.
- Ще стане скандал, майка ти е... децата остават при майките си, много ще се разстрои.
И Лола ревна отново с всичка сила.
- Не! Не! Не! Няма да отида при нея, ясно ли ти е?
Той отново я прегърна.
- Стига рева. Добре, ще го уредим. Само не плачи, моля те.
Продължиха разходката си из София бавно и почти щастливи. Всъщност и двамата не се бяха чувствали така щастливи заедно от много дълго време.
50.
След като се прибраха, Лола завари на леглото си подарък от майка си - нова индийска блуза с разноцветни бродирани цветя.
„Подмазва се... Няма да й мине номерът“, помисли си ядно Лола.
Обаче облече блузата веднага и се огледа. Не приличаше на българка, а още по-малко на момиче от социалистическото общество. Колко хубаво щеше да е, ако не се бяха върнали от Париж. Майка й влезе усмихната и я извади от мислите й.
- Харесва ли ти? Нали е страхотна? Една колежка ми я продаде. Като я видях, веднага реших, че е за теб.
Маруся понечи да я прегърне, но Лола я отблъсна студено.
- Няма да дойда да живея с теб, ако ще и цял гардероб с вносни дрехи да ми подариш.
Изречението беше толкова изненадващо и категорично, че на Маруся й бяха нужни няколко секунди, за да се осъзнае и да не покаже, че е ядосана.
- Това ще го обсъдим тримата. И с баба ти, разбира се.
Лола се разкрещя. Не можеше да понася майка си, тя беше виновна за всичко, Станислав й беше казал.
- Не, няма да го обсъдим тримата, защото аз съм решила и ти няма да ми казваш къде ще живея, ясно ли ти е?
- Окей, ще бъде както искаш, само, моля те, не ми викай. Не заслужавам такова отношение.
- Напротив! Заслужаваш! - троснато отговори Лола, обърна се към огледалото и започна да се гримира. - Сега, моля те, остави ме да се гримирам, закъснявам.
Лоши пламъчета се появиха и в очите на Маруся.
- Ако ще ми държиш такъв тон, никъде няма да излезеш. Не те ли е срам, Лола?! Я се погледни как си облечена, кой има дрехи като твоите, виж се къде учиш, да не мислиш, че те приеха само защото си много талантлива, а? Всичко е благодарение на мен и връзките ми! Ако трябваше да разчиташ на баща си, можеше и да не ти разрешат да учиш висше, щеше да ходиш в парцалите, които продават за народа по магазините! Щеше да видиш Париж друг път! Заслужавала съм... Ти заслужаваш да ти взема всичко и да те видя тогава. Пикла!
По време на целия монолог на майка й Лола беше запазила самообладание и не беше спряла да се гримира. Сложи си червило в лилав металик, какъвто се носеше в момента, огледа се за последно и се обърна към Маруся. Знаеше, че изглежда желязна, а душата й трепереше от гняв и мъка, но не искаше да се издаде пред нея. Искаше да я нарани максимално, да я накара да се чувства свръхвиновна, лоша, отвратителна.
- Знам за любовника ти. Изобщо не ме е страх от теб, защото ти си една лъжкиня. И не искам да те виждам повече, след като се разведете.
- Моля?! - Маруся я погледна изумено. - Лола, какво говориш, какъв любовник? Това не е вярно, кой ти каза?
Лола грабна чантата си и цигарите и се опита да мине покрай майка си, но Маруся я сграбчи за ръката. Беше страшно ядосана.
- Забранявам ти да излизаш! Искам да знам кой ти говори тези глупости!
- Бе я си гледай работата! Вече съм пълнолетна и не можеш нищо да ми забраняваш! - измъкна ръката си, погледна майка си победоносно. - Министърът, нали?!