Архитектурата на мястото ми се струваше много забавна, защото наподобяваше декорацията на един много моден на времето си бутик на булевард „Сен-Жермен“, който се наричаше „Гаминри“. Помещението, по-просторно от бутика, беше оформено също като пещера с множество кухини, изработени от имитация на мрамор. Намирахме се в приземния етаж и светлината се процеждаше от дъното на басейна, към който гледаше „пещерата“. През едно стъкло като на някакъв огромен телевизионен екран се виждаше как се движат телата, които се гмуркаха от етажа над нас. Всъщност описвам място, където никога не съм се разхождала особено много. Променяше се мащабът на картината около мен, но положението ми не се отличаваше кой знае колко от първия път, когато бях с моите лионски приятели. Ерик обикновено ме настаняваше върху някое легло или върху някое от канапетата в нишите, спазвайки едно подразбиращо се правило, което предполагаше той да поеме инициативата да ме съблече и да ме покаже. Тогава започваше да ме гали и целува и тутакси се включваха и останалите. Почти винаги лежах по гръб, може би защото другата, най-често използвана поза, при която жената активно яхва мъжа, дава по-малко възможности да се включат повече участници и във всеки случай предполага една по-индивидуална връзка между двамата партньори. Така, легнала по гръб, можех да усещам ласките на много мъже, а един от тях, прав, за да им освободи повече място, а и за да гледа, действаше във вагината ми. Прострелваха ме тласъци като кратки откоси — една ръка триеше прилежно и в кръг онази част от венериния хълм, до която можеше да достигне, друга нежно галеше целите гърди или възбуждаше зърната… Изпитвах много по-голямо удоволствие от тези ласки, отколкото от проникванията и особено от докосванията на пенисите, които се разхождаха по цялото ми лице или триеха главичките си по гърдите ми. Много обичах да уловя някой от тях с уста и да приплъзвам по него устни нагоре и надолу, докато някой друг настойчиво напира от другата страна, търкайки се в опънатия ми врат. Или пък да държа един в устата си и друг — в ръка. Тялото ми се отваряше много повече под въздействието на тези докосвания — сравнително кратки и постоянно подновяващи се, отколкото в резултат на съвокупленията. Всъщност от тях си спомням най-вече усещането за схванатост между краката, след като съм била обработвана понякога в продължение на близо четири часа, още повече, че много мъже се стремят да държат бедрата на жената широко разтворени, не само за да могат да се насладят на гледката, а и за да стигнат в тласъка си по-навътре. В мига, в който ме оставяха намира, осъзнавах, че вагината ми е изтръпнала. Такова сладострастно изживяване е да усещаш стените ѝ втвърдени, натежали и леко болезнени, сякаш пазещи следата, оставена от всички проникнали в нея пениси.
Допадаше ми това положение на паяк в средата на своята паяжина. Веднъж ми се случи — тогава не бях у Виктор, а в една сауна на площад „Клиши“ — през цялата вечер практически да си остана на един грамаден фотьойл въпреки огромното легло, което заемаше средата на стаята. С глава на височината на атрибутите, които се разкриваха пред очите ми, аз можех да смуча и да помпам, докато опрените ми на подлакътниците ръце клатеха едновременно още два пениса. Краката ми бяха високо вдигнати и тези, които вече бяха достатъчно възбудени, един след друг проникваха в мен.
Самата аз се потя много малко, но понякога цялата ставах мокра от потта на партньорите ми. Освен това винаги остават струйки сперма, които съхнат върху горната част на бедрата, понякога върху гърдите или лицето, дори и в косите, а мъжете, участващи в такава оргия, обичат да се изпразват във вагина, вече облята със сперма. От време на време, под предлог, че отивам до тоалетната, все пак успявах да се измъкна от групата и да се измия. В къщата на Виктор имаше баня, в която синкавата светлина беше достатъчно силна, без да е ярка. В поставеното над ваната огледало се виждаше цялата стена и дълбокото меко отражение правеше атмосферата още по-отпускаща. Гледах тялото си в него, откривайки с изненада, че е много по-дребно, отколкото го чувствах само преди няколко мига. Тук се водеха спокойни разговори. Винаги се случваше вътре да има някой, който ми правеше комплименти за матовата ми кожа или за доказаното ми умение да правя свирки и аз ги възприемах много по-различно, отколкото когато слушах замаяна сякаш нейде много отдалеч някоя група да споделя впечатленията си, говорейки за мен, също както болният долавя в унес разговора на доктора със студентите, докато обикалят от легло на легло.