Струята на душа облива моята разтворена и изтръпнала катеричка. Само че рядко се случваше този, който беше дошъл тук също за да си почине, да не се възползва от момента, когато кляках върху бидето, и да не размаха пред устата ми един поомекнал, но винаги предразположен за действие пенис. И много пъти едва измила се, права, с опрени на умивалника ръце, аз предоставях вулвата си на все по-уверения натиск на мъжкия член, който в крайна сметка съумяваше да изпълни още няколко мощни тласъка. Едно от удоволствията, към които обичам най-често да се връщам, е усещането за пениса, приплъзващ се по този начин между срамните устни, за да се настани между тях, като ги отлепва полека една от друга, преди да потъне в онова пространство, което през цялото време усещах като зинала пропаст.
Никога не ми се е случвало да изпитам болка от някой несръчен или груб жест, по-скоро винаги се отнасяха с мен с внимание. Ако се чувствах уморена или ако позата започваше да ми става неудобна, беше достатъчно само да го кажа, често чрез посредничеството на Ерик, и ме оставяха да си почина или да стана. Всъщност тази ненатрапчива любезност, изпълнена почти с безразличие, с която бях заобиколена по време на оргиите, беше съвсем подходяща за такава млада жена — малко несръчна в общуването с другите, — каквато бях аз. Посетителите на Булонския лес бяха много по-различни — и в социално отношение също — и, струва ми се, понякога ми се случваше там да си имам работа с мъже, по-плахи и от мен. Почти не виждах лицата им, но улавях погледите им, вторачени с очакване в мен, някои дори — с изненада. Имаше постоянни посетители, които познаваха местата и бързо организираха всичко, имаше и такива, които идваха тайно, както и други, които гледаха, без да се намесват. И въпреки че мястото на действието и главните участници се сменяха всеки път, а и Ерик се стремеше да променя ситуациите (винаги го придружавах, изпълнена с малко боязън), аз изпитвах удоволствие, колкото и парадоксално да звучи това, когато в тези непознати обстоятелства се връщах към привични за мен рефлекси и взаимоотношения.
Имаше и един контрастиращ епизод. Бях си намерила място върху една пейка от бетон, особено грапава поради зърнестата си структура. Беше се оформила цяла група — и от едната, и от другата страна на главата ми се виждаха слабините на трима-четирима мъже, които напираха да поема члена им с уста, а по диагонал погледът ми долавяше светлата диря от ръцете на тези, които образуваха втори кръг отзад — те тръскаха пенисите си, които приличаха на вибриращи пружини. Зад тях личаха още няколко внимателни сенки. В момента, когато започнаха да смъкват дрехите ми, се чу трясък от автомобилна катастрофа. Всички ме оставиха. Бяхме в една от горичките, засадени по протежението на булевард „Амирал Брюикс“, близо до Порт Майо. Почаках малко, после и аз отидох при групата до входа между живия плет. Кола „Мини Остин“ се беше врязала в един от светещите километрични знаци по средата на булеварда. Някой каза, че вътре имало жена. Едно малко, обезумяло от страх кученце, тичаше объркано във всички посоки. И знакът, и фаровете на колата продължаваха да светят, образувайки странна смесица от жълто-бели светлини. Сигурно твърде скоро сме чули сирените на „Пътна помощ“, защото отново се върнах на пейката. Сякаш пространството вътре в горичката беше еластично, кръгът пак се затвори и актьорите подхванаха сцената оттам, където я бяха прекъснали. Размениха си някоя дума — гледката от катастрофата внезапно очерта безмълвната дотогава връзка между хората — и аз отново бях в моето малко мимолетно общество от съзаклятници, обединени от стремежа да продължат специфичната си дейност.
Никога не се задълбочавах в рядко разменяните думи и в обикновените жестове или привички, които в Булонския лес придават едновременно и мекота, и релефност на необичайните срещи. Една вечер, когато около Порт Дофин беше почти пусто, видяхме в светлината на фаровете двама изключително високи, чернокожи мъже, които стояха на ръба на тротоара. Приличаха на загубили се в гората или на хора, които чакат в някакво тъжно предградие малко вероятен автобус. Те ни заведоха съвсем наблизо, в една слугинска стая. Помещението и леглото бяха тесни. Обладаха ме един след друг. Докато единият беше върху мен, другият седеше на края на леглото и не се опитваше да се меси. Той просто гледаше. Те и двамата имаха много бавни движения, дълги пениси, каквито никога дотогава не бях виждала, не много дебели, проникващи дълбоко навътре, без да се налага да разтварям широко крака. Бяха като близнаци. Това бяха две сношения едно след друго, които преминаваха в бавни ласки. Докосваха ме точно където трябва и това за мен бе истинско чудо, което ми даваше възможност да се възползвам от огромната повърхност кожа, която те ми предлагаха. Сигурна съм, че този път се насладих напълно на това спокойно проникване. Докато се обличах, те си говореха с Ерик за обичаите в Булонския лес и за работата им като готвачи. След това ми благодариха, когато вече се разделяхме, с коректни фрази на искрени домакини и споменът ми за тях и досега е пропит със симпатия.