При Еме отношенията между хората не бяха толкова вежливи. „Еме“ беше името на един твърде посещаван клуб за размяна на партньори. В него идваха на пансион от много далеч, понякога и от чужбина. Години по-късно, след като вече беше затворен, все още продължавах да се изненадвам като някаква младичка неопитна наивница, когато Ерик ми изброяваше имената на личностите — кинозвезди, певци или спортисти, бизнесмени, които съм опознавала тук, без да отварям достатъчно широко очи, за да ги разпозная. През годините, когато посещавахме клуба, се появи един пародиен филм, който осмиваше сексуалната революция. Една от сцените се разиграваше в някакъв клуб, който приличаше на „При Еме“ — виждаха се мъже, които се блъскат около една маса. Върху масата лежеше жена и единственото нещо, което се виждаше от нея, бяха краката ѝ, обути във високи ботуши, които се мърдаха смешно над главите. Тъй като точно по това време бяха модерни кавалерийските ботуши, каквито носех и аз, а и тъй като имах навика да оставам с тях, дори и когато нямах нищо друго върху себе си, защото се събуваха трудно, а и още затова, че неведнъж, просната върху някоя маса, ги показвах на публиката точно по този начин, имам основание да се лаская от мисълта, че може би именно моето оскъдно чудновато облекло и сигналите, които подавах във въздуха, са поразили въображението на автора на филма.
Удоволствието да се отдаваш по време на продължителните сеанси в клуба „При Еме“, когато задните ми части бяха приковани към масивната дървена маса, под светлината на лампата, висяща над тялото ми като над маса за хазарт, може да се сравни по сила само с отвращението, което изпитвах към пътя, който водеше до там. Клубът беше извън Париж и трябваше да се пресече зловещия мрак на гората Фос-Рьопоз близо до Вил д’Авре, за да се стигне най-накрая до къщата в дъното на малка градина, която приличаше на тези в предградията, които помнех от детството си. Ерик никога не ми казваше предварително каква е програмата за вечерта, защото изпитваше истинско удоволствие, струва ми се, докато я подготвя и включва в нея заплануваните изненади — това беше типичният му начин да създава „романтични“ условия. Впрочем аз се подчинявах на тази игра, без да задавам въпроси. Щом ми ставаше ясно обаче, че отиваме натам, ме обземаше дълбоко безпокойство, породено едновременно от мисълта за непознатите, които скоро щяха да ме принудят да изляза от собствения си унес, и от предусещането за енергията, която трябваше да изразходвам. Това състояние наподобяваше едно друго, в което изпадам всеки път, преди да изнасям беседа, когато знам, че трябва да се съсредоточа изцяло в словото си и да се отдам на аудиторията. Впрочем и мъжете, срещнати при подобни обстоятелства, и потъналата в мрак аудитория нямат свое лице и сякаш подвластен на някаква магия, отдаден на предшестващата я тревога и настъпващата след това умора, човек не може да осъзнае пълното си изтощение.
Влизаше се през бара. Не си спомням някой да ме е обладавал там, въпреки че представата за катеричката ми, притисната към кадифето на табуретката, и разтворените ябълки, напълно готови за скришни ласки, спадаше към най-старите ми фантазми. Дори не съм сигурна, че обръщах особено внимание на ставащото около мен, на няколкото жени, кацнали на столчетата до бара с наистина разголени венерини хълмове или едри задници. Моето място беше в една от задните стаи, просната, както вече казах, върху една маса. Стените бяха голи, нямаше нито столове, нито пейки, нищо, освен грубите маси и висящите от тавана лампи. Можех да остана там два или три часа. Картината беше винаги една и съща — ръце, които опипват тялото ми, самата аз ловя пенисите, обръщам главата си надясно и наляво, за да ги засмуквам, докато други пениси се притискат в корема ми. Така за една вечер можеха да се изредят до двайсетина. Тази поза, при която жената е по гръб и венериният ѝ хълм е на височината на слабините на мъжа, здраво стъпил на краката си, е една от най-удобните и най-хубавите от всички, които знам. Вулвата е широко разтворена, мъжът се чувства удобно и може да пъхне хоризонтално пениса си и да блъска, без да спира, дъното на влагалището. Мощно и много прецизно чукане. Понякога тласъците бяха толкова силни, че трябваше да се вкопчвам с двете си ръце за краищата на масата и дълго време почти постоянно личеше следата от лекото охлузване точно над опашката — там, където гръбначният ми стълб се триеше в грапавото дърво.