Между преживените и въображаемите ситуации има твърде големи структурни сходства, макар че никога не съм се опитвала да възпроизвеждам съзнателно в живота роденото във въображението ми и въпреки че детайлите на преживяното в много малка степен подхранват бляновете ми. Може би все пак трябва да отбележа, че именно фантазиите, изковани още в най-ранното ми детство, ме подтикваха към всевъзможни експерименти. Тъй като никога не съм се срамувала от фантазиите си и не съм ги тикала в дъното на съзнанието си, а напротив — винаги съм ги обновявала и обогатявала, те не влизаха в противодействие с реалността, а представляваха нещо като решетка, през която житейските обстоятелства ми изглеждаха нещо напълно естествено, макар че на други биха им се сторили екстравагантни.
Много рядко ни водеха двамата с брат ми да си играем в някоя градинка, но когато отивахме на училище, минавахме през една, която по-удобно се пресичаше. Тя беше обградена в единия си край с дълга стена, до която бяха опрени три красиви заслона, направени от тухли и боядисана в зелено дървения, обиколени от всички страни с храсталак. Единият заслон служеше за барака, в която прибираха градинските инструменти, а в другия бяха обществените тоалетни. Сигурно цели банди от момчета са се влачили в тази градинка. Така се случи, че в най-първата си въображаема история, която подновявах години наред, докато мастурбирам, се виждах завлечена от момче в едно от тези укрития. Представях си как ме целува по устата и ме опипва навсякъде, а през това време приятелите му се приближават към нас. Всички започват да правят същото. Ние продължавахме да стоим прави и аз се въртя около себе си сред все по-плътно притискащата се група.
Почти всяка неделя през зимата ту баща ми, ту майка ми, редувайки се, ни водеха на сутрешната прожекция в кварталното кино „Калифорния“, независимо от това каква е програмата, и може би точно някои кратки разбрани-недоразбрани сцени от любовни филми и рекламни блокове са импулсирали моето въображение. Представях си, че ми разрешават да отида сама на кино. Много хора чакат на опашка за билети. Изведнъж някой започва да се притиска отзад в мен. Тогава всички около мен на опашката се впускат да последват примера му и когато стигат до гишето, касиерката вижда, че съм със запретната нагоре пола и докато разговарям с нея, някой търка пениса си в задника ми; гащи не нося. Възбудата расте. Вече съм съвсем разголена, когато пресичах салона (бях си изработила представа за самата себе си като за зряла жена с хубави гърди — един образ, към който продължавам да се връщам и днес в измислиците си, макар че гърдите ми по размер всъщност са средна работа). Понякога самият директор на киното — невъзмутим, но авторитетен, ни моли да изчакаме, докато влезем в залата, и там да продължим безразборните си прегръдки. Отначало трескаво мърдам насам-натам, притисната до едно момче върху неговия стол. Той е нещо като мрачен главатар на банда, който след като ме възбуди в максимална степен, се отвръща грубо от мен и започва да целува друго момиче, изоставяйки ме в ръцете на своите хора, и всички вкупом се свличаме на мокета между редиците от столове. Ето и развитието по-нататък: съвсем благоприлични мъже напускат местата си до своите изпълнени с подозрение жени и пресичат салона в мрака, за да се хвърлят върху мен на пода. Понякога си представях, че запалвам светлините по време на това занимание или че отивам в тоалетната и всички започват да сноват напред-назад от залата до нея. Мисля, че от време на време карах и полицията да се намесва. Ето още един вариант: директорът на киното ме кара да се кача в кабинета му, а след това вика и бандата момчета. Друга версия: вървя чак до едно запустяло място след групата, която ме беше притиснала, докато чакаме на опашката. И там, зад една ограда, те ме събличат чисто гола и започват да ме опипват. Групата е голяма и стои в кръг около мен като втора ограда, която ме пази от погледа на минувачите. Едно след друго момчетата излизат от кръга и застават с лице към мен. В друга подобна история се виждах как лежа върху пейката в някое нощно заведение с по един мъж от двете ми страни. Докато се целуваме ненаситно с единия, другият ме гали. После се обръщам на другата страна и започвам да целувам него, но първият не ме изпуска от ръцете си или пък отстъпва мястото си на някой новодошъл и така до безкрай се въртя ту наляво, ту надясно. Не си спомням със сигурност дали по времето, когато започнаха да ме завладяват тези измислени истории, вече флиртувах с момчета и дали въобще се бях целувала поне с едно-единствено момче по устата. Започнах да флиртувам късно. Когато завърших лицея, често отивах при приятелите на брат ми, които се събираха в нашата обща стая, но по-скоро, за да се боричкам с тях. На тази възраст момичетата са по-силни от момчетата, а аз бях доста яка и ми се случваше да ги надвия.