През целия си живот постоянно променям детайлите и ги усъвършенствам с методичността на композитор на фуги, връщайки се назад към тези няколко истории, така че и тези, които използвам днес, са повече или по-малко техни далечни варианти. За мен те са като светкавичен блясък на кратки филмови сцени, които могат да отключат определени фантазми. Когато излезе по екраните филмът „Колекционерката“ на Ерик Ромер, бях виждала само кратък откъс, сигурно в някое телевизионно предаване. В почивен дом мъж прониква в една стая и с пълно безразличие минава покрай двойката, която точно тогава се люби на леглото; той само разменя поглед с младата жена. Като се връщах отново и отново към сцената, в резултат на промените се получи следното: един доставчик се вмъква у дома незнайно как, защото не ми се налага да му отварям вратата, и ме изненадва в стаята ми (светлината е приглушена, също както във филма), точно когато гледам порнографски филм. Без да каже нито дума, той ляга върху мен и скоро след това го замества още един доставчик, а после и трети, като действат по същия естествен начин. Понякога историята има и продължение: чакам мой приятел да дойде да ме вземе и трябва да се приготвя. Продължавам да се чукам права, като внимавам да не се развалят гримът и дрехите ми, с пола, запретната над главата. Приятелят ми си прави труда да позвъни на вратата и аз тръгвам да му отворя, наведена напред и клатейки се като патица, защото тъкмо тогава пенисът на един от доставчиците се промушва отзад между ябълките ми и навлиза в мен. Приятелят ми, който се възбужда от сцената, веднага разкопчава панталона си. И така нататък.
Сексуалните фантазми са нещо твърде лично, за да се споделят с друг. Освен това аз имах тренирано въображение и огромен резерв, от който можех да черпя, когато по-късно ми се случваше да ходя при разни бъбривци. От опита, който имам, знам, че повечето мъже се задоволяват с няколко словосъчетания и с няколко фрази; вие сте тяхната „малка командна смукачка“, „истинска лапачка на топки“, преди да ви повишат до ранга на „мръсница, на която въобще не ѝ пука да го прави цяла нощ“, но рядко се случва някой „да ти го начука чак до сливиците“ и „да те разцепи догоре“, без да съобщи на глас намеренията си за атака. Вие го окуражавате, признавайки, че не сте нищо друго, освен „чанта за чукане“ и тъй като той ви уверява, че ще бъдете „яко продупчена“ или „натъпкана“, или още „надяната“, вие сами настоявате да ви прониже този „дебел прът“, това „желязно бутало“, което ви доставя такова удоволствие, и така чак докато „поемете струйката“ или „изгълтате пюрето“. Но това са само акценти, само изблици, прекъсвани от серия възклицания, охкания и всевъзможни варианти на обичайните викове. Тъй като мъжете очакват, колкото и да е парадоксално, не толкова отговор, колкото ласки, то мръсните думи стават все по-често израз на стереотипно поведение и силата им се дължи може би на това, че смисълът им спада към най-неизменната част на унаследеното от нас. Те ни връщат донякъде към видовата ни принадлежност чак до онзи предел, чиято функция е да ни разграничи от нея, а именно — словото и думите засилват желанието ни да се слеем с другия, към което се стремим в такива моменти.
Съвсем друго е, когато през цялото време на сексуалния контакт двамата водят истински разговор като контрапункт на езика, на който общуват телата.
Един друг мъж ме караше да увеличавам фантасмагорично и до безкрай броя на участващите в груповия секс. Той започваше диалога, като казваше, че ме води в хотелска стая, чиято категория беше излишно да се уточнява. И ето — мъжете чакат на опашка пред леглото и тя се извива чак в коридора. Колко трябва да ми платят, за да се изпразнят в мен? Правех предположение: „Петдесет франка?“ Уточнение, което тихо се плъзга в ухото ми: „Много е скъпо. Не, те ще ти дадат двайсет франка, за да ти го вкарат отпред, и трийсет франка да го набутат отзад. А ти колко ще поискаш?“ Отвръщам, макар да съм наясно, че не е достатъчно: „Двайсет?“ Следва малко рязък тласък с пениса като предупреждение: „Само толкова ли?“ „Трийсет!“ Отново буталото му стига дъното на вагината: „За това ще вземеш сто и няма да се миеш.“ „Само че ще има съвсем млади момчета, които ще се изпразнят веднага, щом го вкарат.“ „И върху корема ти, и върху гърдите — също, цялата ще лепнеш.“ „Да, но ще има и много стари и много мръсни мъже, които не са се къпали толкова дълго, че ще имат кир по кожата си.“ „Да, и колко ще вземеш от тях, за да се изпикаят върху теб?“ „А ще има ли и такива, дето ще се изходят върху мен?“ „Ще има, и после ще изядеш, каквото е останало по задника им.“ „Ами ако откажа отначало? Ако се боря?“ „Бори се, ще те шамаросват.“ „Гадно е, но ще изчистя гънките на задника им с език.“ „Вечерта пак ще дойдат и ти ще останеш там чак до следващия ден на обяд.“ „Нали ще съм уморена.“ „Можеш да спиш, а те ще продължават да те чукат. И на другия ден отново ще дойдат, а собственикът на хотела ще доведе едно куче и някои от тях ще платят, за да видят как ще ти се качи.“ „Трябва ли да го смуча?“ „Ще го видиш — онова нещо му е много червено и то ще се покатери върху теб като върху кучка и ще остане като залепено.“