Друг път историята се развива в бараката на един строеж, където се изреждат цели смени от работници, които обаче плащат не повече от пет франка на сеанс. Както споменах, тласъкът на тялото понякога съответстваше на смисъла на думите, но невинаги; реалното действие и измислицата се развиваха успоредно и съвпадаха само в отделни моменти. Разговаряхме, без да бързаме, уточнявайки нещата, като обръщахме внимание на подробностите също като двама добросъвестни свидетели, които си помагат взаимно, за да могат да възстановят някакво минало събитие. Когато се приближаваше до мига на оргазма, партньорът ми ставаше по-мълчалив. Не знам дали е концентрирал вниманието си върху някой от образите в нашия въображаем филм. Що се отнася до мен, понякога мълчаливо насочвах сценария в малко по-личен план. Бараката на строежа се превръщаше в портиерска стая в някаква ремонтираща се сграда. В такива малки помещения леглото понякога се отделя с най-обикновена завеса. Само коремът и краката ми стърчат изпод нея и работниците, които продължават да пристигат на тумби, се трудят върху мен, без да ме виждат и без и аз да ги виждам, но под контрола на портиера, който подрежда опашката.
Общности
Съществуват два начина човек да си представи множеството — или като тълпа, в която индивидите се смесват безредно, или като цялостна верига, в която, напротив, това, което ги различава, също ги и свързва, така, както един съюзник компенсира слабостите на друг съюзник, както синът прилича на баща си и същевременно е негова противоположност. Първите мъже, които опознах, веднага ме превърнаха в таен пратеник на мрежа от съмишленици, на която не всички членове се знаят, в неосъзнаваща значението си брънка от едно семейство, което се разклонява като библейски род.
Както вече споменах, тъй като бях плаха в социалните си контакти, сексуалното общуване се превърна за мен в един вид убежище, към което се втурвах съвсем съзнателно, за да се скрия от погледите, които ме караха да се чувствам объркана, и от разговорите, които все още не умеех да водя. Но и дума не можеше да става аз да поема инициативата. Никога не съм играла ролята на съблазнителка. Затова пък при всички обстоятелства, без колебание, без никакви задръжки бях на разположение на желаещите с всички отверстия на моето тяло и с цялата сила на съзнанието си. И ако следвам Пруст и анализирам собствената си личност, гледайки я през представата, с която другите ме обрисуват, веднага се вижда, че доминира именно тази черта. „Ти никога не казваше не, никога не отказваше нищо. Не се превземаше…“ „Ти въобще не беше инертна, но и не проявяваше прекалени емоции.“ „Правеше нещата толкова естествено, без да се въздържаш, без никаква вулгарност, влагайки от време на време само мъничко мазохизъм…“ „Ти винаги започваше първа оргиите, винаги беше начело…“ „Спомням си как Робер ти пращаше такси като на пожар и ти веднага идваше.“ „Гледахме те като някакъв феномен — дори и когато беше със страхотно много типове, ти се държеше с всички еднакво чак до края и следваше желанията им. Не се преструваше нито на жена, която непременно иска да достави удоволствие на своя човек, нито на някаква ненадмината мръсница. Беше просто «момиче-приятел»“. Ето и още една кратка бележка, записана от мой приятел в дневника му, която дори и сега, когато я преписвам, продължава все така да ласкае самолюбието ми: „Катрин, чието спокойствие и съпричастност при всички обстоятелства заслужават възможно най-голяма възхвала.“
Първият мъж, когото опознах, е човекът, който ми помогна да опозная втория. Клод дружеше със семейство негови колеги, които бяха по-големи от нас с десетина години. Мъжът не беше много висок, но мускулатурата му беше като на спортист, а тя имаше великолепно лице на азиатка и руси, късо подстригани коси; отличаваше се също така с твърд характер, който помага на интелигентните жени да променят понякога ориентацията на сексуалната си свобода. Напълно възможно е Клод да е имал контакти най-напред с нея, още преди да ме срещне с мъжа ѝ, т.е. още преди да уреди нещата така, че да спя с него. Ние практикувахме един вид взаимна размяна на партньорите, която продължи дори и когато двамата с Клод наехме под наем голяма гарсониера в съседство с техния апартамент. Аз отивах у тях при него, а тя — у нас, при Клод. Преградата играеше ролята на нещо като дистанционно управление, само че филмът, който се разиграваше от двете ѝ страни, не беше един и същ. Само един-единствен път размяната не стана. Бяхме на почивка в къщата, която притежаваха в Бретан. През онзи следобед една мека и хладна светлина осветяваше салона и стигаше чак до ъгъла, където той беше полегнал на дивана. Седях в краката му, тя ту влизаше, ту излизаше, а Клод не беше в къщи. С изпълнен с копнеж, почти молещ поглед, какъвто имат някои мъже, въпреки че цялото им същество излъчва властна заповед, той ме придърпа към себе си, целуна ме, като придържаше брадичката ми, после започна да плъзга главата ми надолу към члена си. Предпочитах това. Обичах, свита почти на кълбо, да полагам усилия, за да става все по-твърд, вместо да се протягам нагоре за дълга целувка. Смуках го с удоволствие. Може би точно в този ден си дадох сметка, че имам талант за това. Стараех се напълно да координирам движението на дланта и устните си; по силата на натиска върху главата ми отгатвах кога трябва да ускоря или да забавя ритъма. В спомена ми обаче най-силно са се запечатали техните погледи. Когато от време на време измъквах главата си от ципа на панталоните му, за да си поема дълбоко въздух, виждах как тя ме гледа с мекия празен поглед на статуя, а също и неговия поглед, който блуждаеше някак объркано. Днес си мисля, че навярно тогава в съзнанието ми смътно се е зародила мисълта, че дори и когато приятелските взаимоотношения все повече разширяват обхвата си и се разрастват като виещо се растение, пробиват си път и се преплитат напълно свободно, и когато е достатъчно човек просто да се остави да го понесе течението на тази жизнена сила, въпреки всичко това трябва съвсем сама да решавам какво да бъде собственото ми поведение. Обичам тази парадоксална самота.