Светът на изкуството е изграден от множество общности и групи, чиито допирни точки по онова време, когато започнах да упражнявам професията на изкуствовед, бяха главно работната среда, галериите или редакциите на илюстрованите списания, а не кафенетата. Тези малки комуни напълно естествено бяха развъдник на случайни любовни връзки. Тогава живеех в самия център на Сен-Жермен-де-Пре, който освен другото беше и кварталът с най-много галерии за модерно изкуство, така че беше достатъчно да измина само няколко метра, за да попадна от някоя изложба на изобилстващо с ласки забавление. Виждам се в спомена си отново на тротоара на улица „Бонапарт“ в компанията на новия ми приятел, художник, едно сдържано момче, което не изправя напълно главата си нито когато устните му се разтеглят в прекомерно широка усмивка, нито когато ме поглежда през дебелите стъкла на очилата си. Не си спомням вече по какъв начин ми даде да разбера, че ме желае, навярно твърде предпазливо („Знаеш ли, толкова бих искал да се любя с теб“) и без дори да ме докосне. Сигурно не съм му отговорила нещо кой знае колко велико. Съсредоточавам се върху собственото си решение. Тръгваме към стаята ми. Той се оставя да го водя, без да осъзнава, че всъщност сам ме тласка към това, като ме гледа с тежкия си, едновременно властен и колеблив поглед. Наслаждавам се на този миг, когато съм взела вече за себе си решение, а другият се чувства малко натясно. Обхваща ме опияняващото усещане, че ми е отредена съдба на героиня. Но за да спечеля доверието му, не мога да измисля нищо друго, освен да се държа като хлапачка, която току-що се е избавила от властта на своите родители и малко глупаво му обяснявам, че „искам да опитам всичко“. Той продължава да ме следи с внимателен поглед. Един друг мъж, който имаше възможността да измине същия този път заедно с мен, чак сега ми призна, че стаята ми горе, под самите покриви, му приличала на стая за платена любов, а малко излинелия плат, който ми служеше за кувертюра, му изглеждал като хвърлено отгоре покривало, което целомъдрено се опитва да предпази леглото от това, което предстои да му се случи!
Тръгваме цяла тайфа на изложбата, която Джермано Челант организира в един музей в Генуа. Клод, Джермано и другите вървят напред, а аз се задържам малко по-дълго в залите заедно с Уилям, който участва в изложбата. Бързи жестове крадешком, той слага ръка върху катеричката ми, аз хващам издутината през панталона му и тутакси усещам, че онова нещо там е достатъчно твърдо, все едно неодушевен предмет, а не къс от живо тяло. Той има много особен смях, който оставя впечатлението, че устата му е вече пълна като при дълбоко проникваща целувка. Забавлява се с опитите си да ме учи да говоря английски: „cock, pussy“1. Скоро след това се отбива в Париж. Докато излизаме от „Рюмри“, той ближе ухото ми и ми шепне, отчетливо отделяйки думите една от друга: „I want to make love with you“2. В кьошето до вратата на едно сервизно помещение откъм задната страна на пощата, точно на ъгъла на улица „Рен“ и улица „Фур“, му заявявам: „I want your cock in my pussy“3. Смеем се, следва същият път до гарсониерата ми на улица „Бонапарт“. Уилям, също както Хенри, както и много други, ще идва още много пъти там. Любим се двамата или групово. Често пъти повод за това става някое момиче, което едно от момчетата е свалило, и сега трябва да го убедим с общи усилия, че е много по-приятно удоволствието да се споделя с повече от двама души. Само че нещата невинаги се уреждат и тогава ми се налага да успокоявам и дори да утешавам. Момчетата дискретно се оттеглят да изпушат по една цигара на стълбищната площадка. Не говоря, само галя, целувам нежно; момичетата се оставят по-лесно в ръцете на друго момиче. Те, разбира се, биха могли да си отидат, но досега нито една не го е правила, дори и тази, с която Клод запази приятелските си отношения и която му разкри с двайсетгодишно закъснение, че през онази вечер, когато отказа да отстъпи и се разплака, го е направила, защото все още е била девствена. Анри си спомня за друго момиче, с което се бях усамотила в кухнята, използвана от нас и за тоалетна; помагам ѝ да изчисти лицето си, защото сълзите ѝ са размазали туша за мигли. Той твърди, че от общите тоалетни на етажа през отворените капаци на капандурите се чувало как стенем. Навярно е изпитвала желание да го засегне, а аз, с присъщата ми перверзност, съм си взела своето.