Благодарение на един странен обрат в моята чувственост, макар че почти не забелязвам опитите от страна на мъжете да ме съблазнят — просто защото предпочитам да си спестят усилието, но за това ще стане дума по-нататък, — аз, напротив, веднага долавям кога се харесвам на една жена, при това, без да разчитам, че някоя от тях може да предизвика ответно чувство у мен. О, съвсем не ми е непозната разтапящата наслада от леките докосвания до деликатната кожа върху повърхност, която изглежда без край, присъща на почти всички женски тела и много по-рядко — на телата на мъжете! Въпреки това се отдавах на подобни прегръдки, на лесбийските ласки, само за да не нарушавам правилата на играта. Дори нещо повече, в моите очи всеки мъж, който ми предлагаше само подобен любовен триъгълник, си беше просто дядка, от който много бързо се отегчавах. Въпреки това изпитвам истинска наслада, когато съзерцавам жените. Бих могла да съставя списък на съдържанието на техния гардероб, да отгатна какво точно има в тоалетните им чантички и дори да опиша тялото на жените, с които работя заедно, много по-добре от мъжете, които споделят живота им. Когато вървя на улицата след някоя жена, аз я наблюдавам с много по-голяма нежност, от който и да е сваляч; особената вдлъбнатина върху задните ѝ части ми говори за определена кройка на бикините, по полюшването им мога да отгатна колко са високи токчетата на обувките ѝ. Но вълнението ми се изчерпва със задоволството от тази рентгеноскопия. Извън това изпитвам само чувство на съпричастна симпатия към труженичките като мен, към огромното братство на жените, които имат същото име като моето (едно от най-често срещаните след войната) и към боркините за сексуална свобода. Веднъж една от тях, впрочем истинска и всеотдайна лесбийка и въпреки това безразборна участничка в оргиите, ми заяви, че ако приятелство означава да споделяме нечий инструмент, то в такъв случай ние наистина сме верни приятелки.
Имаше едно изключение, когато по време на импровизирана оргия половината от участниците бяха домъкнали със себе си още толкова, но непосветени. Така че се оказах усамотена продължително време с една закръглена отвсякъде блондинка — бузи, врат, гърди и задник, естествено, та чак до прасците, която се беше изсипала върху дебелия черен мокет на банята. Бях направо изненадана от величественото ѝ име — тя се казваше Леона4. Леона се остави да бъде кандърдисвана съвсем в рамките на приличието, преди да реши да се присъедини към забавлението. Сега тя беше съвсем гола, като позлатен Буда в центъра на някой храм. Стоях малко по-ниско от нея, защото се беше изтегнала върху повдигнатото над пода стъпало, което обикаляше ваната от всички страни. Защо се бяхме наврели в тази теснотия, при положение, че апартаментът беше обширен и удобен? Дали това не се дължеше на нейната нерешителност и на ролята на преливаща от внимание изкусителка, която смятах, че съм длъжна да изиграя отново. Цялото ми лице направо бълбукаше в дебелата ѝ вулва. Никога дотогава не бях поемала с уста такова сочно крайче, което наистина изпълва устата като едра кайсия, както обичат да казват южняците. Притисках се към големите ѝ срамни устни като пиявица, после оставях на мира този плод, изтеглях езика си напред чак до отскубване, за да мога да се възползвам колкото е възможно по-навътре от нежния допир на отвърстието, от тази мекота, в сравнение с която повърхността на гърдите и закръглените ѝ рамене не представляваха нищо. Тя не беше от типа жени, които се гърчат, само издаваше къси, тихи стенания, така нежни, както плътта ѝ. Те бяха съвсем искрени и аз страхотно ликувах от това. С какво настървение само се стараех да смуча това малко възелче изпъкнала плът, каква изтома изпитвах при звука на изпълнените ѝ с нега звуци! Когато после всички се обличахме с весели подмятания и възбуда, каквато цари в гардеробните на спортните клубове, Пол, който обичаше да се изразява по-директно от останалите, се обърна към нея: „Е, как е? Хубаво беше, нали? Добре направи, че се нави!“ Тя отвърна със сведен надолу поглед, наблягайки на първата сричка, че една личност ѝ е направила впечатление. Помислих си: „Господи, дано да съм аз!“