Клод ми беше дал да чета „Историята на О.“ и аз реших, че имам три основания да се идентифицирам с героинята: винаги бях готова да действам; макар че достъпът до влагалището ми не беше препречен с верига, много по-често бях подлагана на содомия, отколкото обладавана отпред; и на последно място — с положителност щях да бъда безкрайно щастлива от отшелнически живот като нейния в къща, изолирана от останалата част на света. Вместо това обаче водех много активен професионален живот. Пълната търпимост, характерна за творческите среди, лекотата, с която завързвах връзки, дори и когато изпитвах известни опасения, и фактът, че те можеха напълно естествено да прераснат в сексуални контакти, ме караше да възприемам средата, в която се осъществяваше тази дейност, като един затворен, уютен, плазмен свят. За да го обознача, вече неведнъж използвах думата „семейство“. В случая метафората не е само метафора. До доста късна възраст съхраних у себе си типичната за юношите склонност да трупат сексуален опит в рамките на семейния кръг — когато едно момче или момиче излиза с друго момиче или момче и после го зарязва заради сестра си или брат си, или заради братовчедка си или пък заради своя братовчед. На мен самата ми се случи да си имам работа с двама братя в компанията на собствения им чичо. Бях приятелка с чичото, който често канеше да участват и племенниците си, малко по-млади от мен. За разлика от друг път, когато същият този мъж обикновено ме водеше при свои приятели, в този случай нямаше нито встъпление, нито пък някаква специална обстановка. Чичото ме подготвяше, а после двамата братя яко ме чукаха. Почивах си, докато водеха помежду си мъжки разговор за някакъв бриколаж или новост в информатиката.
И до ден-днешен продължавам да поддържам приятелски отношения с много от мъжете, които отначало посещавах съвсем редовно заради сексуалния контакт. Що се отнася до останалите, просто си загубихме дирите. Спомням си за повечето от тези посещения с истинско удоволствие. Тъй като имаше и случаи, когато работех заедно с някои от мъжете, с които се любех, стигнах до извода, че интимната връзка и породената от нея нежност улесняват съвместната професионална дейност(само веднъж се скарах по сериозни професионални причини). Освен това не се стремя да откъсвам никого от привичната му компания познати и приятели, нито от заниманията му. С Алексис се запознах в едно пърхащо ято млади критици и журналисти, които пишеха за разни художествени прояви. Имах сексуални контакти и с други млади мъже от същия кръг, което стана причина да ме попита с раздразнение дали пък не съм си поставила за цел да „ме тъпчат всички млади френски критици“. Работехме в пълна бъркотия, но другите ми двама колеги, които също бяха мои любовници, за разлика от Алексис имаха неугледен вид, въпреки че бяха вече женени. И единият, и другият имаха пъпчиви лица и не се грижеха както трябва за външността си. Вече се бях пуснала на единия — той ме завлече у дома си под предлог, че трябва да прегледаме някакъв превод (пак в един от тези малки сбутани апартаменти в Сен-Жермен-де-Пре), и започна да усуква, че понеже спя с всички, щяло да е отвратително от моя страна да не го направя и с него. Другият опита шанса си по-дискретно — определи ми среща в издателството, което публикуваше книгите му, и портиерката го осведоми, че съм дошла, предпазливо уточнявайки по типичен за жените с тази професия начин, че младото момиче, което го чака в приемната, не носи под блузата си сутиен. Сексуалната ми връзка с първия много скоро угасна, докато с втория продължи години наред. По-късно и двамата станаха сътрудници на „Ар прес“ и работиха за списанието дълго време.