Вече споменах, че към Ерик ме насочиха негови стари приятели, сред които и Робер, както и слуховете, които се носеха за него. С Робер се запознах заради репортажа, който трябваше да направя за леярната, в която се отливаха предмети на изкуството. За да ми я покаже, той ме заведе в „Крьозо“, където изливаха една монументална скулптура. Когато се връщахме през нощта, Робер, който се беше настанил до мен на задната седалка, се просна отгоре ми. Не можех да помръдна. Колата беше тясна, седях настрани и главата му беше свряна в корема ми, а слабините ми — леко приповдигнати над седалката, за да му е по-лесно да ме възбужда. От време на време навеждах глава да го целуна, той също ме мляскаше. Поглеждайки в огледалото за обратно виждане, шофьорът бързо схвана, че не си поплювам. На практика обаче ситуацията беше такава, че не можех дори да помръдна, а и бях поразена до дъното на душата си от посещението в леярните и от гигантските пещи. Доста дълго време след това продължих да се виждам с Робер почти всеки ден и чрез него се запознах с много други хора. Инстинктът ми помагаше да отгатвам с кои от тях познанството ми може да прерасне в сексуален контакт и да ги отделям от останалите, с които подобно нещо беше невъзможно. Този инстинкт беше присъщ и на Робер — той се възползваше от него, за да накара някои евентуални кандидати да се откажат, като ги предупреждаваше, че вече започвам да се налагам като художествен критик с известно влияние. Робер беше човекът, който ми обясни коя е митичната личност в парижкия живот, наречена мадам Клод. Много си фантазирах, когато мислех за нея, за луксозните проститутки, въпреки че бях съвсем наясно, че не съм нито висока, нито хубава, както трябва за случая, нито пък достатъчно изискана, за да се отдам на подобно занимание. Робер се подиграваше на сексуалния ми апетит, който се преплиташе с професионалното ми любопитство. Той твърдеше, че съм в състояние да пиша дори за водопровод и канализация, ако ми се случи да излизам с някой водопроводчик. Пак той казваше, че именно Ерик е човекът, с когото трябва да се запозная, като се има предвид моят темперамент. В крайна сметка се запознах с Ерик чрез техен общ приятел — едно изключително нервно момче, от тези, дето тъпчат с члена си силно и ритмично като машина. С него прекарвах изтощителни нощи. Сутрин, сякаш нощта не беше достатъчна, той ме водеше в просторното ателие, което ползваше заедно със своя съдружник, и там, обхваната от размекващата ме умора, го оставях да ме обладае и той, само че този път почти делово и в пълно мълчание. Една вечер ни покани на вечеря заедно с Ерик. Знае се, че Ерик е човекът, чрез когото се запознах с най-много мъже не само от неговия приятелски и професионален кръг, но и с непознати. За да бъда съвсем точна, ще добавя, че пак той ме научи да прилагам безкомпромисно строг метод на работа, към който продължавам да се придържам и досега.
Поради очевидни причини канавата на нижещите се един след друг спомени очертава ярко детайлите, които се наслагват един върху друг, образувайки отделни естетични групи. С Жилбер — художник и мой приятел — си припомняме заедно началото и той ми казва, че съм се придържала благоразумно към орална любов, когато го посещавах през следобедите в апартамента, в който живееше заедно с родителите си. Той проникваше в мен, само когато идваше у дома. Първият път впрочем „не се справи добре“, защото в последния момент настоях да го вкара отзад. Това беше моят примитивен метод за контрацепция, породен от представата, която имах за тялото си като за едно цяло, което не се подчинява на йерархия от никакъв вид — нито по отношение на моралните ценности, нито във формите на удоволствието и всяка част от което, доколкото това е възможно, може да замести друга. Впрочем точно друг един художник, който имаше същите разбирания, се зае да ме научи как да се възползвам по-добре от собственото си влагалище. Бях се изтърсила в ателието му една сутрин много рано, за да взема интервю, в пълно неведение, че там щях да намеря един красив и обаятелен мъж. Доколкото си спомням, тръгнах си чак на другия ден. Както е обичайно за ателиетата на художниците, леглото или канапето обикновено е разположено до някоя остъклена стена или до голям прозорец, сякаш искат да обрамчат ставащото на него в рамка от светлина. Още усещам върху клепачите си ярката светлина, която облива извитата ми назад глава и ме заслепява. Сигурно съм проявила същия рефлекс и съм приплъзнала пениса му назад към ануса като нещо напълно естествено. След като свършихме, той започна да ми обяснява. Каза ми, и беше абсолютно убеден в това, че един ден сигурно ще срещна мъж, който ще умее да ме обладае отпред и да ме накара да изпитам наслада от този начин, който е много по-приятен от другия. Жилбер остана като ударен от гръм, когато споделих с него, че по онова време съм поддържала трайна връзка с друг негов приятел, също художник (късогледият, чийто поглед ме вдигаше чак в небесата), за когото той си мислеше, че никога не е изневерявал на жена си; той пък от своя страна ми припомня за още един — трети мъж, заедно с когото участвах в секс с четирима пак в малкия апартамент на улица „Бонапарт“. Въпросният мъж му разказвал, че тези момчета всъщност имали полови контакти помежду си. Сигурна съм обаче, че става дума за фантасмагория.