Выбрать главу

И днес още ми се случва Ортанс, телефонистката на „Ар прес“, да ми съобщава нечие име, което не ми говори нищо. „Господинът твърди, казва тя, че ви познава много добре“. Приемам разговора. По предпазливо произнесените думи, изречени със съзаклятнически тон, веднага ми става ясно, че непознатият всъщност се обръща към представата, която си е изградил, за някакво малко порочно създание от онези, които, нали разбирате, ви оставят дяволски хубави спомени. (Същевременно, когато на някоя изложба само за поканени или на някоя вечеря ми представят мъж, който ми се струва, че виждам за първи път, макар че той задържа погледа си, втренчен в моя, няколко секунди повече от допустимото, като заявява накрая: „Но ние вече сме се срещали“, тогава съм склонна да си мисля, че при някакви други обстоятелства той е имал достатъчно време да наблюдава лицето ми, докато моят поглед може би е бил втренчен върху окосмената част под корема му.) Не проявявам любопитство да изясня нещата, но винаги изпитвам дълбоко възхищение към онова спряло за тях време, в което живеят любилите ви някога мъже, и то ме изпълва с чувство на симпатия към тях. Може да минат десет, какво говоря — двайсет и дори повече години, откакто са изпитали наслада с една жена, но те ще ви говорят за тази наслада или ще се обърнат към нея, сякаш всичко се е случило вчера. Удоволствието им е като устойчиво живо цвете, за което няма сезони. То разцъфтява в оранжерия, която го пази от външни въздействия и кара мъжете да виждат все по същия начин тялото, което са притискали някога до себе си, дори и когато то вече е повяхнало или сухо като клечка под нахлузената развлечена рокля. И все пак опитът ме е научил, че мъжете умеят да приемат реалността, когато това се налага. И тъй като не затварям телефона при първите думи, следва въпрос, който може да отвори или да не отвори вратата — нещо като „Сезам, отвори се!“ Например: „Сега женена ли си?“ „Да.“ „А така ли? Чудесно! Виж, ще ти се обадя, като мина пак през Париж, може би ще намерим малко време да се видим.“ Знам, че никога повече няма да се обади.