Ще добавя още няколко думи за възбуждащите ласки преди акта, за които много жени твърдят, че са най-сладостната фаза в една връзка и които аз винаги съм се опитвала да съкратя, защото можех да им се наслаждавам, при това, без да ги удължавам кой знае колко, само при две съвсем конкретни обстоятелства: когато желанието беше покълващо крехко стъбълце на една дълбока любов; и след сравнително продължително въздържание. Все едно да кажеш извънредни обстоятелства.
Що се отнася до втория случай, ситуациите бяха: един ненавременен и досаден сеанс за портретни снимки в офиса, от който така и не можеше да се получи нищо, тъй като съвсем очевидно светлината не беше такава, каквато би трябвало да бъде за подобни цели; пътуване в асансьор, толкова разговорливо като полагане в ковчег; едва осезаеми целувки, последвани от леки захапвания крадешком по горната част на голата ми ръка, докато я протягах над масата за макет… Вдишвах трескаво тези еманации на либидото също като астматик, имал неблагоразумието да се вмъкне в гореща оранжерия. Бях наясно, че подобни усещания са нещо необичайно за мен и затова ги отдавах на един вид еснафство в еротичните ми преживявания.
Що се отнася до зараждащата се любов, в този случай чувственото въздействие може да се прояви с максимална сила, пробивайки си път през възможно най-нечувствителното място. Аз нямам развит слух и ходя на опера само по причини, които не са свързани с музикалното изкуство, но именно с гласа си Жак започна постепенно да си завоюва място в обширната територия на моето желание. При това гласът му не спада към чувствените гласове, той не е нито галещ, нито хрипкав. Някой го беше записал, докато чете някакъв текст, и после ми пусна записа по телефона. Още пазя спомена за тръпката, която ме прониза чак до нервните окончания на най-чувствителната част на тялото ми. Бях във властта на глас, който оставя впечатлението, че дава ясна представа за притежателя му със своята чистота, със спокойния ритъм на кратките си модулации, така ясен и уверен, също като ръка, която ви тупва по рамото и ви казва: „Ето, това е!“ След известно време чух този глас по телефона, този път директно. Той ме уведомяваше за печатна грешка в един каталог, в който участваше и Жак, а аз бях редактор. Жак предложи да дойде и да ми помогне да поправим екземплярите. Прекарахме часове наред в това занимание на сантиметри един от друг в миниатюрния офис — аз бях много притеснена от направената грешка, а той смяташе, че е поправима. Беше внимателен, но не и сърдечен. След един такъв изтощителен ден ме покани да го придружа на вечеря при негов близък приятел. След вечерята продължихме да седим всички плътно притиснати един до друг на леглото, което служеше и за канапе, по принуда полулегнали в много неудобна поза и той полека погали ръката ми с опакото на показалеца си. Жестът беше толкова неочакван, необичаен и толкова нежен, че и досега продължава да ме вълнува, дори когато е предназначен за кожата на други жени, а не за моята. Последвах Жак в апартамента, в който живееше тогава. На сутринта ме попита с кого спя. Отвърнах му: „С най-различни хора“. Той ми каза: „Шт! Започвам да се влюбвам в момиче, което спи с най-различни хора.“
Удоволствието да разказваш
Никога не съм крила нито обхвата, нито еклектизма на сексуалния си живот, освен от родителите си. (Още когато бях дете и за мен изразът „първа брачна нощ“ беше само една неясна формулировка, фактът, че майка ми би могла да си представи какво точно ще се случи, когато тази нощ настъпи и за мен, направо ме измъчваше.) Постепенно някак интуитивно разбрах какво ми дава този начин на живот — илюзията за възможности, безкрайни като океан. Тъй като се налагаше все пак да се съобразявам с многобройни принуди (изтощителна и натоварваща психиката работа, съдба, съпътствана с постоянен недостиг на пари, и най-тежкото нещо от всичко — плетеница от конфликти със семейството и познатите ми), то убедеността ми, че мога да имам сексуални контакти при всички обстоятелства и с всички, които го желаят (по принцип илюзията може да съществува само при условие, че се заличат от хоризонта всички ония, които нямат подобно желание), беше като морски бриз, който човек вдишва с пълни гърди, докато върви към вдадения в морето край на тесен вълнолом. Реалността налагаше все пак определени граници на тази свобода (не можех да се занимавам само с това, а дори и да бих могла, то бедрата ми щяха да затворят само безкрайно малка част на общочовешката верига) и затова словото, дори самото упоменаване набързо — най-вече набързо — на отделни епизоди от сексуалния ми живот, трябваше да може всеки миг да разгърне панорамата на възможните изживявания в цялата ѝ широта. „Аз съм тук, с теб, с всички вас, но когато разказвам, отмятам чаршафа, отварям широк процеп в стената на стаята, за да нахлуе през нея армията на яхащите се един друг, към която принадлежим и ние“. Обикновено след третата или четвъртата среща поемах риска и казвах няколко мъжки имена, свързани с най-безобидни занятия, но можеха да се тълкуват и по друг начин, а ако се чувствах по-уверена в себе си, намеквах и за някои твърде живописни обстоятелства, при които бях правила любов. После преценявах реакцията. Както вече казах, не се занимавах с прозелитизъм, не обичах и провокациите, с изключение на онова предизвикателно перверзно поведение, когато се представяш за невинен пред хора, вече идентифицирани като съучастници. Бях искрена, но в благоразумни граници, преследвайки три цели: така донякъде се предпазвах от нова неразумна връзка — пробвах нещо ново, но само здраво привързана към моята компания от сексуални партньори; по този начин проверявах дали новодошлият принадлежи или не принадлежи към тази общност и, на трето място — независимо от неговата реакция, пазейки се, аз същевременно дразнех неговото любопитство.