Тази събитийна хроника обаче често пъти не съпътства контакта. В случая думите застават в пространството между двамата събеседници, въпросите и отговорите се подреждат в неустойчива картонена кула и двамата изпитват страх, че някоя внезапно изпълнена с похот откровеност, изтласкана напред от недискретното желание тутакси да се узнае всичко, може да я разруши до основи. Така че и двамата внимават диалогът да върви плавно. Докато шофираше малката си, направо разпадаща се кола, един приятел ми задаваше немногословни въпроси от рода на този от каква възраст участвам в групов секс. Какви хора се включват в него? Има ли много момичета? От буржоазни семейства ли? Колко мъже ме чукат за една вечер? Всеки път ли изпитвам наслада? Отговорите ми бяха също така конкретни. Понякога той спираше колата до тротоара, но не за да се докоснем, а за да продължи своя разпит със спокойно изражение на лицето и с унесен напред поглед. А дали съм поемала няколко души едновременно и с катеричката си, и с уста? „Това е върхът, ако мога освен това да възбуждам и още двама!“ Този мой приятел беше журналист; накрая ме интервюира за едно списание, на което сътрудничеше.
В най-близкото ми обкръжение думите помагаха да се поддържа възбудата, която даваше възможност на членовете на нашия клуб да се разпознават тайно от останалите на всевъзможни места — на служебно заседание или на парти — и да понасят евентуалния конформизъм, като се отделят в обща група, например, когато се полива някое ново жилище и поканените са прекалено много. Тогава всички се движат насам-натам из огромното ателие, без да могат да седнат. „С онзи тип там ли каза, че си получила такъв силен оргазъм? Наистина страхотно; като го гледаш, не е нещо особено, но това нищо не значи. Какво чак толкова умее?“ Кимвам с глава: да, така е, този мъж е грозен, а и на всичкото отгоре не пасва на компанията. Като се мотая насам-натам, попадам в най-различна среда и обичам да създавам условия хората да се смесват помежду си. Бях го поканила да дойде, без да се познава с никого. Не си спомням вече кой се появи специално да ме пита кой е оня тип като ръжен, облечен с хипарска туника. Какво значение има? Когато прекарвам нощите си с него в леглото му, още преди да сме легнали, дълго се смучем един друг в продължение на часове. По едно време през 69-а се възбуждах страшно много, когато триех гърдите си върху еластичния му като каучук корем. „Истина ли е, че си падаш по шкембелии?“ „О, мечтала съм си да срещна Реймон Бар на някоя от ония оргии!… А и ми харесва да не са чак толкова чисти… Сигурна съм, че той никога не си мие зъбите.“ „Гадна си! Той женен ли е?“ „Видях някъде снимка на жена му. Ужасна е до потрес…“ Това също ме възбужда. Височината на гласа ми остава нормална, но излагам подробностите твърде пестеливо. Изпитвам удоволствие, когато споменавам за нечистоплътността и за тази прилепчива грозота и същевременно се наслаждавам на лекото отвращение на моя събеседник. „Смучете се един друг. А после?“ „Нямаш представа само как стене… Особено като му лижа задника… Застава като хрътка, а задникът му е съвсем бял… Той го мърда насам-натам, когато завирам нос вътре. После аз заставам на четири крака… Той свършва бързо, с леки тласъци, как да кажа — точно на място.“ Този, на когото разказвам всичко това, е ебач от класа, но досега така и не ми се е случвало да спя с него. А и не ме привлича особено много. Другият, за когото разказвам, никога не ме разпитва, но пък ме изслушва, защото в нашата компания всеки накрая стига дотам, че започва да нарича по име приятеля на някой свой приятел, с когото въобще не се е срещал никога преди това, така че и аз го възприемам като част от нашия кръг.
Колкото по-общителна ставах, толкова повече развивах вродения си прагматизъм по отношение на сексуалните контакти. Още при първите срещи най-напред проверявах склонността на другия да се включи в любовна тройка и чак тогава нагаждах думите си за случая. Едно едва доловимо сластолюбиво излъчване от страна на моята персона беше нещо напълно достатъчно за някои, докато други, както току-що споменах, искаха сякаш да се вмъкнат в мисълта ми и да усетят всяко дори ефимерно докосване, на което някога съм се отдавала. Към това се добавя и фактът, че разказът никога не съдържа сто процента истина, той винаги варира в зависимост от чувствата. В началото бях бъбрива с Жак, но после трябваше да се измъквам, както мога, за жалост — със закъснение, и да не разказвам за авантюрите си и за разни приключения от момента, в който започнахме да гледаме на връзката си, а и да я изживяваме, като любовна, макар че веднъж-дваж ми се случи да прочета в романите му описание на еротична сцена, която си беше чисто и просто разказана от мен случка. От всички мъже, с които съм имала продължителна връзка, само двама още в началото веднага сложиха край на моите панорамни експозета. Въпреки че съм почти сигурна, че това, което те не искаха да знаят и следователно оставаше между нас като премълчана тайна, всъщност се превърна в основен елемент при общуването на нашите тела.