Не бих могла да приключа тази глава, посветена на разговорите, които също както пашкула на копринената буба обвиват и изграждат сексуалната връзка, без да спомена за моя единствен провалил се опит за проституция. Въпреки че когато слушах да говорят за мадам Клод, когато потъвах в бляновете на собствената си фантазия, свързани с елитните проститутки, аз завиждах на пресъздадения от Катрин Деньов персонаж в „Дневна красавица“, но бях напълно неспособна да изтъргувам и най-елементарния подобен контакт. Говореше се, че Лиди — единствената известна на мен жена, която по време на оргиите проявяваше инициативността на мъж, — беше прекарала много дни в някакъв бардак в Палермо, за да устрои със събраните пари великолепен празник на един от своите приятели. За мен това беше по-скоро мит, който направо ме смайваше. Дотук много често загатвах за своята свенливост, за вродената ми крайна резервираност, така че причините за това ми отношение са ясни. За да се уговори една платена връзка, е необходимо да се премине през размяната на определени думи или жестове, във всеки случай възниква известно съучастничество както при всеки обичаен разговор, което за мен не е кой знае колко по-различно от предварителната игра при прелъстяването, която винаги съм се стремяла да избягвам. И в единия, и в другия случай, за да изиграе човек добре ролята си, трябва да се съобразява с поведението и репликите на партньора си. Впрочем при първия контакт аз изцяло се концентрирах само върху тялото. Едва по-късно, когато вече имах известни ориентири — когато някоя бенка върху кожата или особена пигментация се превръщаха за мен в нещо добре познато, чак тогава вниманието ми се вдигаше по-нагоре, ако мога така да се изразя, и се насочваше към самата личност и много често, както вече споменах, стигах до истинско и трайно приятелство. Но тогава вече беше късно да искам пари.
Те обаче ми липсваха. Една моя отдавнашна приятелка още от лицея се опита да ми помогне. Неин познат ѝ беше предложил да се срещне с жена, която търсеше за себе си млади дами. Тя не се осмеляваше да го направи, но смяташе, че това може да ме заинтересува. Беше убедена, че ако правиш това с жена, „има много по-малко последици“, отколкото ако го правиш с мъж. Уговорих си среща в едно кафене на Монпарнас с един недоверчив неин посредник — мъж на около трийсет и пет години, който приличаше на брокер на недвижими имоти. За по-сигурно един приятел ме следеше отстрани. Не си спомням нищо за разговора, който водихме, и за предвиденото заплащане; струваше ми се, че този тип постоянно се стреми да насочва разговора към жената, с която трябваше да се видим, докато аз, може би защото не се виждах в ролята на проститутка, разменях ролите и си я представях с лице на застаряваща call girl5, с безцветни коси и развиснато бельо, което не прилепва плътно до тялото, опънала се по гръб върху влакнест матрак в поза, която излъчва безмълвна заповед. Въпреки цялата ми наивност, когато той ме завлече в един малък хотел на улица „Жюл Шаплен“, който ми беше известен, тутакси ми стана ясно, че никога няма да видя въпросната жена. Може би защото беше говорил толкова продължително за нея, образът ѝ незабавно и безвъзвратно потъна в света на въображаемото. Стаята беше приятно обзаведена; той запали двете лампи до леглото, без обаче да си направи труда да загаси плафониерата и веднага смъкна ципа си, настоявайки да го смуча, и то с тон на човек, който в метрото ви се извинява, че неволно ви е бутнал, но изражението на лицето му говори, че всъщност грешката е ваша. Подчиних се, доволна, че няма повече да слушам неговите нелюбезни думи. Той се изтегна върху сатенената покривка на леглото, възбуденият му и много твърд пенис се поддаваше с лекота. Поемах го с устата си ритмично, без да изпитвам умора, застанала на колене пред него перпендикулярно на таза му в една от възможно най-удобните пози. Бързах да свърша, защото мислите ми объркано се блъскаха в главата. Трябваше ли отново да го попитам за жената, при която се бяхме уговорили да отидем? Щеше да е тъпо. Дали не трябваше да му поискам пари за свирката? И дали не трябваше да го направя предварително? Какво щях да кажа на този, който ме чакаше навън? Бях изненадана от откровеното, юношеско изражение на пълна отдаденост, което се появи на лицето му, докато се изпразваше, което контрастираше с поведението му; в целия ми живот това беше единственият път, в който видях как стига до върховното удоволствие един мъж, който ми беше антипатичен. Запазила съм ясен спомен за стаята в мига, в който я напускахме, за безупречно изпънатата покривка на леглото, столовете, до които не се бяхме докоснали, голата повърхност на нощните шкафчета под светещите над тях абажури. Опитах се да отрека, но така и не успях да скрия от загрижения ми приятел, когото открих на терасата на кафенето, че току-що много щедро бях използвала устата си. Един щръкнал член, особено ако се поема изцяло с уста, охлузва устните отвътре. Ако те непрекъснато се движат нагоре-надолу, докато влиза и излиза от устата, тогава, за да се предпази възбуденият пенис, е по-добре те да се извият навътре и да покрият зъбите — във всеки случай поне аз винаги постъпвах точно така. „Целите ти устни са подути“ — заяви приятелят ми и ме нарече тъпачка. Младият мъж с вид на брокер на недвижими имоти ме беше последвал. Той грубо ни нападна с думи под предлог, че уж сме искали да му извъртим грозен номер. Въобще не ми стана ясно какъв по-точно. А и той не държеше да обясни.