Чак когато се дистанцирах от центъра на тази спирала, стигнах до откритието, че моето удоволствие вече не беше така силно, както първия път, но не онзи първи път, когато се любех, а когато се прегръщахме, и дори открих, че първата прегръдка ми беше напълно достатъчна. Имаше, разбира се, и изключения. В повечето случаи обаче, ако ставащото след това не можеше да се определи като неприятно, то все пак имаше привкуса на онази хрупкава вафлена кора, която човек сдъвква, когато вече не е останало нищо от топящата се на върха на езика сладоледена топка, то беше също като мамеща погледа картина, която предизвиква възхищение, но в която се вглеждате за петнайсети път. И ако се случеше да ме изненадат, тогава изпитвах върховно сладострастие. Много от моите най-ярки спомени за оргазъм са свързани именно с такива случаи. Мога да посоча няколко: пресичам късно една нощ огромното фоайе на хотел „Интерконтинентал“, моят помощник — елегантно облечен и изискан, който ме придружава вече две седмици, докато обикалям страната, ме придърпва за ръката, точно когато току-що сме си пожелали лека нощ, притиска ме до себе си и ме целува по устните. „Утре сутринта ще дойда в стаята ти“. В този миг усещам спазъм, който пропълзява чак до стомаха, и упътвайки се към намиращите се в далечината дребни фигурки на администраторите, внезапно си изкълчвам глезена. Друг път се просвам на мокета с глава към малко пийналия домакин направо в краката на останалите поканени и той ме притегля към себе си за пуловера малко под вратната извивка и ме целува продължително с една от онези целувки от филмите, от които на човек му се завива свят. При това вечерта съвсем не е от онези събирания, които непременно завършват с групов секс, жена му разговаря в съседната стая, един от неговите приятели, който е седнал на земята също като нас и лицето му случайно се оказва съвсем близо до нашите, ни гледа объркано. Аз буквално се размеквам. Или още: посещението ми на изложбата „Последните рисунки на Пикасо“ в Центъра „Жорж Помпиду“ в компанията на Брюно, с когото поддържам спорадични контакти. Губя го от погледа си в мига, в който доближавам лице до една картина, и тогава присъствието му става още по-обсебващо и внезапно усещам бликването на секрета — кратко, но напълно осезаемо. Докато продължавам да разглеждам изложбата, чувствам как чорапогащникът ми лепне срещу устните на вагината, а малко след това как при всяка крачка прилепва и към изпъкналата част от вътрешната страна на бедрата. Впрочем, докато в началото на сексуалния си живот си оставах напълно безразлична към това дали ще изпитам или не същото усещане, както при най-умелите ласки или при проникването, то по-късно, когато осъзнах неговата особена ограниченост, започнах да се надявам, че това далечно стягане в една неопределима зона в долната част на корема и фантастичният спазъм, в който то прераства, могат да се повтарят всеки път при всеки следващ контакт.