Вече към средата на живота си се втурнах в две връзки, едната от които напълно безгрижна, а другата — силно емоционална, които въпреки това се развиваха по аналогична схема: задържах продължително време съзнанието си върху желанието, което изпитвах към тази личност, и от това то ставаше още по-пламенно; в края на желанието бяха миговете на страстно съвокупление, по време на които насладата ми никога не беше така цялостна, както при първото трепетно докосване. Към този, който ме беше придружил на изложбата на Пикасо, дълги години изпитвах предано приятелско чувство, периодично застрашено от пристъпи на несподелено докрай, сдържано и агресивно желание. Това е моят единствен опит по отношение на толкова хаотични чувства. Той ме приемаше всеки ден у дома си в продължение на седмици, докато един ден дълго звънях на вратата и никой не ми отвори. Тя така и си остана затворена седмици наред, дори много месеци. Това продължи чак докато моята изпълнена със съмнения упоритост най-сетне беше възнаградена с кратка заповед, изречена с хрипкав глас по телефона, с която ми разрешаваше отново да се появя пред очите му. Навярно поради тази несигурност много често стигах до оргазъм в негово присъствие. Разговаряхме с лекота, без затруднение, разменяхме си впечатления от прочетеното, най-често докато стояхме вътре в обстановка, достойна за обиталище на квакер. Времето минаваше, приближавах се все по-близо до него. „Имаме нужда от малко ласки ли?“, питаше той разсеяно, но нежно, с тона на възрастен, който някое дете току-що е откъснало от заниманията му. Тогава ръката му сваляше пликчетата ми и двата му пръста, или четири, изтръгваха от мен слаб вик от болка, но съвсем кратък, предизвикан както от спираща дъха изненада, така и от удоволствие. Той също беше доволен, че проходът вече е изобилно овлажнен. Разменяхме си щедро ласки и целувки. Ръцете му се движеха със замах. Когато бях легнала, той отмяташе чаршафа със същото широко движение, с което галеше гърдите ми открай докрай; можех да лежа така дълго по гръб, изпъната и неподвижна, докато дланта му сякаш измиташе цялото ми тяло, все едно почистваше някаква скица. Когато идваше моят ред да се занимая с него, аз — напротив — напредвах много бавно и отделях особено внимание на телесните гънки на местата зад ухото, на слабините и подмишниците, на линията, която разделя долната част на гърба на две. Обичах да проследявам дори браздите, врязани в отпуснатите му длани. През цялото време, докато траеха тези встъпителни ласки, аз си мислех колко чудесно ще бъде само след миг, когато щеше най-сетне да се реши да ме обърне, за да ме обладае, както аз обичах — опряна на длани и колене, че само след миг ще стисне задника ми, за да го придърпа с резки и звучни движения към слабините си. Особено обичах членът да влиза и излиза на малки промеждутъци; при всяко трето или четвърто навлизане ме изненадваше някой по-рязък тласък, който изпълваше цялото ми същество с опиянение. Въпреки това много рядко ми се случваше да изпитам толкова интензивно сладостно усещане, както когато пръстите му разтваряха пътя. Тогава се вкопчвах в мисълта, че следващият път непременно ще се случи, потъвах цялата в това очакване и при нужда дори полагах усилия да намаля съпротивата на заключената порта или на морала.
Преди това имах връзка с автора на онези провалени снимки, направени в стаята, където работех. Той ми определяше срещи или в някой хотел в квартал „Гоблен“ или в някой свободен апартамент близо до Източната гара, който приятели му отстъпваха за ползване, и то в часове, напълно неподходящи за професионално зает човек, колкото и да не е обвързан с точно фиксирано работно време — между единайсет и дванайсет на обяд или три и половина и четири и половина следобед… Още вечерта вече усещах напрежение в половия си орган, подложен на друсащото триене на седалката в метрото, изпреварвайки в мислите си това, което предстоеше да стане на другия ден. Понякога усещането предизвикваше такъв спазъм, че предпочитах да сляза няколко спирки по-рано, за да се отпуснат нервите ми, докато ходя пеша. Този мъж лижеше органа ми до безкрай. Езикът му се движеше полека, разделяше старателно гънките на вулвата и умееше да описва кръгове около клитора, после започваше като младо куче да ближе с цял език отвора. Желанието ми пенисът му да запуши този отвор ставаше неудържимо. Когато най-сетне проникваше вътре със същата нежност и ровейки внимателно все по-напред, също както го правеше с език, удоволствието, което изпитвах, беше далеч по-малко от онова, което ме връхлиташе при нарастващото желание.