С лоши зъби по природа, днес изглеждам много добре в това отношение, и то само защото ме лекуваше блестящ зъболекар, който така и никога не ми изпрати сметка за хонорара си. Първия път, когато това се случи, бях отишла както обикновено в кабинета му, но той ме въведе в друга чакалня, съвсем различна от тази, в която обикновено изчаквах реда си — в една доста по-обширна стая, обзаведена съвсем различно от другата, с мебели в класически, а не в модерен стил; когато влязох, изпитах усещане за нереалност. Все едно сякаш, преминавайки през познатата врата, по силата на някаква магия изведнъж се намерих сред филмов декор или направо в някакъв сън. Той ме остави сама. След малко нахлу вътре, разголи гърдите и половия ми орган, погали ме и отново изчезна. Върна се след десетина минути в компанията на една млада жена. Любихме се тримата заедно. Едва по-късно разбрах, че кабинетът му беше близнак и имаше две приемни, от които се влизаше в два свързани един с друг кабинета. Жюлиен минаваше от единия кабинет в другия, лекуваше единия пациент, докато в съседния съхнеше лекарството върху зъба на другия пациент. Ако се случеше това да съм аз или, както предполагах, някоя от другите му приятелки, или пък аз и някоя друга едновременно в двата кабинета, той можеше със сръчността на фокусник да възбуди пениса си върху котето на едната или другата, да го прибере, да се измъкне от другата страна на преградата и отново да се върне. Обикновено се изпразваше веднага, щом го вкара. Той сам беше измислил и декорирал двойния си кабинет, работейки късно вечер, след като си отиде и последният му пациент. През почивните дни участваше в турнири по тенис, които изискваха високо равнище на уменията. Накрая ми определи среща един следобед, за която беше резервирал стая в хотел на международна хотелиерска верига. Оставих депозит за стаята, той дойде след около четвърт час и ми даде пари да платя, след като я освободим. Беше ми симпатичен. Изпитвах дълбоко вълнение при мисълта за странната причина, която го тласкаше постоянно към тази дейност. Донякъде се идентифицирах с него — аз, която въобще не се спирах и дори когато бях на едно място, тутакси ме сграбчваше желанието да бъда и другаде — и исках да погледна и от другата страна на бариерата.
Когато се връщам от разходка, не обичам да минавам по същия път, както на отиване. Придирчиво изучавам картата, за да открия някакъв нов път, който да ме изведе до нов пейзаж, сграда или някаква забележителност, която не съм виждала преди. Когато заминах за Австралия, това най-далечно място на Земята, до което можех да стигна, тръгвайки от дома си, си дадох сметка, че възприятието ми за това разстояние е сравнимо с представата ми за липса на сексуални бариери. Размишлявайки на тази тема, в съзнанието ми изникна въпросът дали радостта да имаш деца спада към същата група чувства. Тези мои спомени са свързани и с поведението на Ерик, който така умело можеше да придаде съвсем ново очарование на нашите вечери, както би направил — използвам в случая неговите думи — „един добър екскурзовод“. Става дума, казваше той, да се „разшири пространството“.