Выбрать главу

Градове и мъже

Още от най-ранните години в живота ми на зрял човек моите сексуални преживявания са неразривно свързани с нуждата да бъда на чист въздух. Тя дори е в основата им. Загубих девствеността си при първото си бягство от къщи. Бях се скарала за пореден път с родителите си. Клод, когото все още не познавах, звънна на вратата на апартамента, за да ми каже, че приятелят, с когото имах среща, е зает и не може да дойде. Предложи ми да изляза с него. Всъщност колата му, тя беше 4L, отпраши направо за Диеп. Опънахме палатката си до самия плаж.

След известно време се влюбих в един студент от Берлин. Не спях с него (той беше благоразумен млад мъж и аз не давах израз на желанието си), но дългото му, източено тяло, изправено срещу моето, големите му бели ръце ме караха да примирам. Исках да отида да живея в Западен Берлин. Широкият Кудам7, който стигаше до катедралата със синкави отблясъци, парковете на този обграден град ме изпълваха с мечти. Но после студентът ми писа, че не е разумно да се обвързваме толкова млади. Последва ново бягство пак с Клод, с когото продължавах да се срещам, и пак с неговата кола. Целта беше Берлин, за да разговарям с момчето, което искаше да скъса с мен. Постъпихме глупаво — опитахме се да минем нелегално границата между Западна и Източна Германия, защото нямах нужните документи. Тогава се наложи студентът да дойде до границата, за да се обясним, и така моята първа сантиментална история приключи в едно кафене на огромния паркинг, врязан навътре в гората, сред дълги опашки от хора и коли, които чакаха пред дървените караулки.

За съжаление, години наред запазих склонността си да изчезвам без предупреждение, което не беше коректно нито към този, с когото живеех на семейни начала, нито към приятелите, които ме бяха завели на гости или при които бях отишла, зарязвайки ги внезапно, за да се върна у дома. В нашия постоянен стремеж непрекъснато да пътуваме имаше нещо от трескавото любопитство на млад котарак, което Клод, Анри, още няколко човека и аз самата носехме със себе си в Новия свят на секса, и точно то ни караше от време на време да бягаме по единично извън нашето братство. В него съществуваше един неписан закон, според който след завръщането си всеки трябваше да разкаже на останалите своето приключение. Това, естествено, не винаги ставаше, и ние живеехме в постоянна възбуда поради кипящите ни многопосочни желания, от една страна, и от друга — нашия стремящ се към абсолютна свобода дух. Винаги бях готова да замина, дори само за два дена, някъде далеч в компанията на мъж, когото почти не познавах, или пък, както всъщност беше, да поддържам години наред постоянна връзка с някой колега, който живее например в Милано — струваше си усилията не само заради удоволствието от пътешествието и от смяната на пейзажа, но и заради очакването, че ще ме положат на някое легло и ще ме докосват и ще ме любят по нов и непривичен за мен начин. Ако беше възможно, щях всяка сутрин да се събуждам с поглед към пробягващите сенки по тавана на нечий непознат за мен дом, и изплъзвайки се изпод чаршафите, да стоя така няколко секунди, изпълнена с колебание, в no man’s land8 на нечий апартамент, в който дори не мога да си спомня след идването ми през нощта къде точно е коридорът, който води към тоалетната. В този миг единствено тялото на другия, опънато на леглото зад теб, което познаваш едва от няколко часа, но въпреки това е засищало през цялото време тялото ти със своите сокове и своя аромат, те изпълва с неизразимото щастие, че си с близко същество. Колко пъти съм си мислила, докато лениво фантазирах за живота на луксозните проститутки, че точно това е едно от предимствата на тяхната професия. Що се отнася до самото пътешествие, това късче време, в което човек се вмества, когато вече е напуснал едно място, но все още не е пристигнал на другото, може да бъде източник на удоволствие, съизмеримо по сила само с удоволствието от еротичното преживяване. В таксито, където изведнъж изчезва напрежението, предшестващо заминаването, или в полубезсъзнателното състояние, в което човек изпада, докато чака на някое летище, понякога изпитвам съвсем ясно доловимото усещане, че някаква гигантска ръка вътре в моето тяло притиска вътрешностите ми и от това ме обхваща сладостно опиянение, което плъзва по цялото ми тяло чак до най-фините нервни окончания, също както когато някой мъж ме гледа с поглед, с който ми казва, че мислено се приближава до мен.

вернуться

7

Курфюрстендам — най-прочутият булевард на Западен Берлин. — Б.пр.

вернуться

8

Ничия земя (англ.). — Б.пр.