Въпреки това никога не съм се възползвала от честите командировки до далечни места, свързани с работата ми, за да увелича броя на любовниците си. Тогава се чуках много по-малко, въпреки че имах на разположение повече свободно време, отколкото в Париж, и бих могла да се възползвам от безгрижните връзки, лишени от бъдеще. Колкото и да напрягам паметта си, не мога да изровя от нея друг спомен, освен само за двама мъже, с които съм имала сексуален контакт по време на такова пътуване. Когато говоря за сексуален контакт, става дума само за един-единствен контакт — с единия мъж по времето между закуската и първата среща за деня, през този кратък къс, останал от нощта, прекарана с другия.
Има две обяснения. На първо място, още съвсем в началото на професионалния ми живот една по-опитна колежка ми намекна, че колоквиумите, семинарите и другите заседания при закрити врати, в които участват хора, временно освободили се от своите привързаности, са неочаквана възможност за шетане насам-натам по коридорите на хотела. Аз обаче ходех на места за сексуални срещи, които мога да определя като другояче специализирани, където се събираха много повече хора. Въпреки това думите ѝ ме шокираха също както ме шокират безформените нелепи дрехи, които навличат върху себе си иначе съвсем изискани хора, само за да покажат, че са на почивка. С категоричността на новак аз изповядвах убеждението, че да се чукаш — тоест, да се чукаш често и то в добро разположение на духа, независимо от това кой (или кои са) е партньорът ти — е начин на живот. В противен случай, ако нещата са позволени само в конкретни условия, в точно определени периоди, това си е чиста подигравка! (Тук отварям скоба, за да се спра на относителността на тази нетърпяща възражение преценка. Няма нужда да доказвам, че нашите сексуални склонности могат да се обърнат също като стар чадър и че пръчките, които държат плата и ни пазят, когато вятърът ни връща към реалността, могат внезапно да се извият наопаки и да ни оставят да се намокрим до кости под буреносните пориви на фантазмите. Още веднъж ще съпоставя фактите и фантазиите, в случая, за да очертая една забавна антиномия: въпреки своите възгледи, които току-що изложих, много често се възбуждах, представяйки се, че съм съд за сперма на тайфа изнервени конгресисти, които ме чукат скришом едни от други на закътано място в бара на хотела, та дори и в телефонната будка със слушалка в ръка, докато разговарят с жена си: „Да, скъпа, всичко е съвсем наред, само храната малко…“ И тъй нататък. Това е един от моите измислени сценарии, който с най-голяма сигурност може да ме доведе до оргазъм при максимално унизителна ситуация.)
Що се отнася до реалността, екзотичните ми авантюри на спелеолог, проучващ парижките паркинги, могат да се разделят на две. Помощникът, който така превзето ме придърпа към себе си в хотела, в самия център на фоайето, наистина дойде на другата сутрин да ме събуди. Той благоразумно ме остави да си почина от непрекъснатите ни пътувания през предишните дни, докато обикаляхме Канада. Той изтласкваше таза си спокойно. Оставих го да прави, каквото иска, без да съм особено убедена, че така е най-добре, въпреки че го окуражавах почти като професионалистка, подбирайки думите си от репертоара на любовните изрази, а не от мръсните епитети. Когато свърши, без да влага никакво чувство, ми заяви, че доста отдавна имал подобни намерения, но изчакал края на престоя, за да не попречи това на работата ни. По-късно имахме и други възможности да работим заедно. Но той никога повече не направи дори и намек за сексуална покана, аз — също. Това беше първият път, в който ми се случи сексуална връзка с мъж, с когото впоследствие обстоятелствата ме срещаха многократно, да спре дотук, без да се превърне напълно естествено в хранителна среда за по-нататъшни приятелски и професионални контакти. Трябва обаче да си призная, че тогава се намирах в такъв етап от живота си, в който полагах усилия, със съвсем променлив успех, ако не да бъда вярна, то поне да сдържам поривите си. Тогава си помислих, че хората, които не са развратени, навярно имат такива леки прегрешения. Това е единственият път в моя живот, в който смътно съжалявах, че съм имала сексуален контакт.