Вече бях девойче, но още тънех в невежеството на детския онанизъм. Когато бях съвсем малко момиченце, бързо разбрах, че някои игри могат да ми доставят прелестно усещане, несравнимо с никое друго. Играех на кукли по много специален начин. Събирах дъното на гащите си в тясна и дебела лента плат, която натъпквах в браздата между бедрата си чак до ябълките отзад и сядах така, че тъканта да се врязва в плътта. Настанявайки се по този начин, хващах миниатюрната вдлъбната ръчичка на едно целулоидно бебе и я движех върху съблечената кукла Барби. По-късно замених усуканите гащи с триене върху двете подутини в предната част на браздата. Вече не играех на кукли, а си представях, че съм в аналогична ситуация като куклата Барби и имам право на същите ласки. Може би защото това занимание ми носеше толкова голямо удоволствие, аз така и не се опитвах да разбера нещо повече за начина, по който един мъж и една жена общуват. Всъщност ето защо разказвам всичко това: докато в представите ми ръцете на множество момчета се движеха нагоре-надолу по цялото ми тяло, това тяло в действителност стоеше свито, почти парализирано, като се изключи само движението на ръката ми с по няколко милиметра напред и назад, завряна долу в слабините. Вече от години майка ми не спеше с баща ми. Той беше запазил за себе си някогашната им обща стая, а тя се премести при нас и спеше заедно с мен на едно голямо легло, докато брат ми се беше настанил на малкото легло отстрани. Дори когато никой не ви казва нищо, вие инстинктивно знаете кои действия трябва да се крият от останалите. Каква парадоксална сръчност трябваше да придобия, за да си доставям удоволствие в състояние на почти пълна неподвижност, почти без да дишам, така че тялото на майка ми, което се допираше до мен, когато тя се обръщаше, да не долови, че цялата треперя! Може би именно необходимостта да се възбуждам по-скоро с въображаеми представи, отколкото с истински ласки, ми даде възможност да развия въображението си. Въпреки всичко не можах да се скрия: майка ми ме стръска, наричайки ме малко порочно създание. Когато тръгнах с Клод за Диеп, вече не спях в едно и също легло с нея, но бях запазила — и го запазих много дълго време — навика да мастурбирам със свито на кравай тяло. Накрая бих могла само да добавя, че когато започнах да допускам други до тялото си, първо трябваше да се науча да го изправям.
Много рядко пространството се разкрива отведнъж. Дори и в театъра, когато всичко е готово и остава само да се вдигне завесата, понякога са необходими много усилия — тежката тъкан пълзи много бавно нагоре или пък когато стигне до средата, механизмът изведнъж заяжда и някаква невидима съпротива забавя с няколко секунди мига, в който зрителят ще се включи в действието и ще участва в него оттук нататък. Широко известно е, че придаваме особено значение на моментите и местата, в които става някакъв преход. Може би сладострастното усещане, което изпитвам в чакалните на летищата, е само далечно ехо на онзи освобождаващ ме от мен самата акт, когато приех поканата на Клод да го последвам и прекрачих прага, без да знам какво ме очаква в края на пътешествието. Но пространството винаги е като огромен пробит балон. Опитате ли се да увеличите прекалено брутално обема му, той може да ви изиграе лош номер и да се свие изведнъж със съскащ звук.
Сигурно съм била на тринайсет или на четиринайсет години, когато станах свидетел на една „примитивна сцена“, която откривах със закъснение. Вървях по коридора, когато видях на входната врата майка ми и приятелят, който тя приемаше у дома в отсъствието на баща ми. Те си разменяха лека, нищо незначеща целувка, но очите ѝ бяха притворени, а слабините ѝ — притиснати към неговите. Ядосах се. Тя се ядоса, че аз се ядосах. Три-четири години по-късно видях Клод за първи път пак в рамката на вратата. Беше юни. Пристигнахме късно в Диеп и си намерихме място в един къмпинг. Когато монтирахме палатката, вече почти нищо не се виждаше. По онова време беше съвсем в реда на нещата студентите да взимат амфетамини, за да стоят будни и да учат през нощта преди изпитите. Клод изглежда също беше взел, за да не чувства умора, докато шофира, и предложи една таблетка и на мен. Въобще не заспахме в палатката. Когато ме попита с глух глас дали може да проникне в мен, цялата треперех. Не бих могла да кажа дали заради това, което ей сега щеше да се случи, или от това, което бях взела. Във всеки случай изобщо не бях наясно какво става. Няколко месеца преди това имах малко по-напреднал флирт с едно момче и тогава то сложи члена си на корема ми и се изпразни върху него. На другия ден вече имах мензис. Познанията ми в областта на физиологията бяха толкова смътни, та си помислих, че може би това е кръвта от дефлорирането. Толкова бях уверена в това, че дълго време чаках да дойде новия ми цикъл (при съвсем младите момичета той често пъти е нередовен и се влияе от психическото състояние) и бях сигурна, че съм бременна! Отговорих на въпроса на Клод с „да“, но само ако попита отново, обръщайки се към мен с името ми. Той изглежда не се надяваше на толкова леко условие и на драго сърце повтори няколко пъти: „Катрин“. Когато се отдръпна, високо горе на бедрото ми едва личаха следите от фина кафеникава нишка.