На другия ден практически не излязохме от палатката, в която имаше място, точно колкото да се вместят двете ни тела. Любехме се един върху друг и се обръщахме заедно, отделени от хората, които бяха съвсем близо до нас, само с платното на палатката, което процеждаше пясъчно жълта светлина. В съседната палатка летуваше семейство. Чух как жената ядосано попита: „Какво правят ония там, вътре? Въобще не излизат“. А мъжът отвърна спокойно: „Остави ги! Уморени са. Почиват си.“ Все пак по някое време се измъкнахме от укритието си, за да хапнем нещо на една малка тераса. Бях като замаяна. Когато влизах отново в палатката, забелязах, че плажът и прострелият се зад него къмпинг са плътно оградени отвсякъде от скали, перпендикулярни на морето.
Вече не си спомням как точно ме прибраха родителите ми, но не мина без драматични изпълнения, нито пък беше за дълго. Няколко седмици по-късно се случи онзи епизод в градината близо до Лион, за който вече разказах в началото на книгата. Минаха още няколко седмици и се преместих да живея при Клод. Бягството ми към Диеп ми помогна „да стана жена“, а това ми даваше полагащото се право да изчезвам и да си идвам, когато ми хрумне. Все пак, като се връщам назад, тогавашните любовни милувки в палатката ми изглеждат като детска игра. Те ми напомнят как се измъквах от погледа на възрастните, придърпвайки чаршафа над главата си, за да се превърне това тясно, но жизненоважно пространство в малък дом само за мен. Да се отдаде човек на някакво забранено занимание на място, подвластно на обществения закон, почти незащитено от прозирното прикритие на някаква оскъдна завеса, от листата на дърветата или дори само от живия плет от съучастнически настроени човешки тела, това за мен поне е част от същата игра. Един съвсем елементарен механизъм, който дава възможност да се прекрачат нормите и който, колкото и парадоксално да звучи, е не толкова екстравертен, колкото интровертен; така човек не се излага на показ, а се вглъбява в своето интимно удоволствие, преструвайки се, че въобще не му и хрумва, че съвсем случайно този спектакъл може да стане достояние на зрители, които не са подготвени за него или биха могли дори да му попречат.
3
Гъвкавото пространство
Какви ли не любовни гнезда
Промъкването в охраняваните територии в периферията на Париж не само ме изпълваше с еуфория от огромните пространства, но по съвсем очевидни причини неизбежно се превръщаше в игра на криеница. Така веднъж бях намерила убежище в задната част на една камионетка на парижкото кметство (без съмнение, защото в групата ни имаше и чиновник от общината), паркирана на почти пустата улица само на две крачки от посолството на СССР. Мъжете влизаха един по един. Кляках, за да ги смуча, или лягах настрани със свити крака, за да се открие колкото се може повече отверстието и да улесня навлизането. В камионетката нямаше нищо, което да омекоти допира с вълнообразно нагънатата ламарина, и аз изпитвах болка при тласъците. Въпреки това можех да стоя така неподвижна и сгъната на две цяла нощ не толкова заради болезнените охлузвания, причинени от мъчителната поза, колкото заради омаята в атмосферата на това невероятно любовно гнездо, в което се бях сгушила унесена, докато гледах как ме чукат, също както, струва ми се, човек потъва в непроницаемата пелена на някой сън. Нямаше как да сменя мястото си — през еднакви промеждутъци от време задният капак се повдигаше, мъжът скачаше навън и се промушваше нов силует. В малката клатушкаща се кола бях като някакъв неподвижен идол, който с каменно лице получава даровете на своите поклонници. Бях такава, каквато си представях, че съм в някои от моите фантазии, например в онази въображаема история, в която се намирам в малка портиерска стаичка и изпод пердето, което прикрива леглото, се подават само задните ми части, обърнати към дълга опашка от мъже, които пристъпват нетърпеливо от крак на крак и се блъскат, за да се вредят. Камионетката наистина приличаше на портиерска стаичка. Само че напуснах своя ламаринен балдахин, още преди да се изредят всички. Ерик, който стоеше отвън целия нащрек, ми обясни на другия ден следното: от една страна, ония типове били толкова възбудени, че започнали да се държат непредпазливо, а от друга — имало опасност камионетката да се преобърне.