Кабините на тежкотоварните камиони са по-удобни, именно защото са снабдени с кушетка. Когато вървя към тях, никога не обръщам внимание на чакащите момичета, наредени край пътя, чиито тела са натруфени с разни дребни аксесоари — сутиен, който изтласква гърдите напред и нагоре и целият блести в дълбоко изрязаното деколте на корсажа, съвсем неподходящ за миниполата, от която се подават дълги жартиери… — без въобще да мислят как ще стоят на един крак, за да могат да достигнат с другия стъпалото на камиона и да се качат при клиента, спрял камиона си до тях. Познавам този начален тласък, който тялото трябва да получи, и последвалото бързо изкачване нагоре към двама яки мъже, които го поемат по-скоро деликатно, свикнали от професията си на премерени жестове в тясно жизнено пространство. Шансът ми се изразява в това, че не ми се налага да назовавам цена, нито пък съм чакала навън на студа. А и не беше необходимо да прибягвам до излишни харчове за такива тоалети. Не носех нищо друго, освен манто или шлифер, който оставях да се разтвори свободно като полите на пеньоар, докато се качвах нагоре. Случи ми се тъкмо там, потънала в кушетката (по някаква случайност камионът, който беше спрял близо до Порт д’Отьой, беше на една от най-големите фирми за транспорт на предмети на изкуството), да изпитам насладата от много умели ласки. Този път с мен се зае само единият от двамата водачи и се занимава продължително, толкова дълго, че бях смаяна, когато не спираше да ме целува и да ме гали и след като вече се беше изпразнил. Отначалото другият само гледаше, нагласявайки огледалото за обратно виждане, после се обърна назад, но не ме докосна. Останах до късно при тях, говорихме си, това беше една освободена от предразсъдъци връзка.
Кушетката, на която човек може хубавичко да се свие, принадлежи на света на детството. Наложи се Жак и аз да си разделим една във второкласния спален вагон, когато се връщахме от Венеция по време на железничарската стачка, попадайки като в клопка в компанията на едно многолюдно семейство. Нямаше как, трябваше да се оправяме някак. И ето ни с една-единствена кушетка и за двамата, разположена най-горе, където е най-горещо и където човек може да се изкатери, правейки опасни и смешни движения. Родителите се настаниха на двете легла долу, а децата криво-ляво се наместиха на трите останали. И тогава заехме една от онези лениви пози, в които човечеството ще продължи още безброй години да изтръгва възможно най-несъмнената наслада, дори без да прибягва до енциклопедията „Кама Сутра“, при която плътно притиснатите ни тела бяха извити като лък и аз търсех със задник топлината на неговия скут. Когато нощните лампи най-сетне угаснаха, смъкнахме панталоните си и той проникна дълбоко в мен. Без нито една дума, без ни най-малък стон, прикрит за благоприличие под някаква въздишка, без никакво движение, освен едва доловимото свиване на мускулите отзад, които полека изтласкват слабините. Всеки, който е бил принуден да открадне удоволствието си в някакво нежелано от него обкръжение (в спалнята на някой пансионат, в тясното семейно жилище и т.н.) знае за какво говоря: в тези условия върховното удоволствие може да се постигне, само ако включва в себе си и абсолютната тишина и почти тетаничния гърч на телата — две условия, които са предпоставка за него и същевременно го правят още по-интензивно. Напълно обяснимо е защо след това човек изпитва желание отново да пресъздаде по изкуствен път тази ситуация, предполагаща принудително нежелано съседство, избирайки за целта възможно най-невероятни и най-изложени на показ места.