Да минеш в задната част на магазина, където се разиграва пийпшоу, е все едно да влезеш със закъснение в театър. Потъваме в мрака на дълъг извит като окръжност коридор, в който са вратите на „ложите“. Тук няма разпоредителка, на която да се дава бакшиш, затова предварително сме се снабдили с монета, за да включим осветлението на прозорчето. То изпълнява ролята на екран, обърнат към плоска сцена в центъра на едно съоръжение, върху която едно момиче или двойка се извиват с нереално бавни движения. Тъмнината в кабината е толкова дълбока, че така и никога не успях да видя каквото и да е в нея, дори стените ѝ; завладява ме усещането, че съм в празно пространство. От сцената струи ниска синкава светлина, един лъч пробива мрака и стига до основата на пениса, който съм поела с уста, и това свежда осезаемото за мен пространство само до това сбръчкано, набодено с косъмчета парче плът, което ритмично засмуквам. Понякога Ерик вика касиера, за да му размени банкнота за още монети по десет франка. Взряна в прозорчето, не мога да разпозная ръцете, които полека се плъзгат по заголената ми задница — нито ръцете, нито задницата, и имам чувството, че те са някъде много далеч от мен, също от другата страна на екрана. Още щом влязохме в кабината, започнахме да се опипваме слепешком, вторачени в спектакъла, който коментирахме помежду си. И двамата сме съгласни, че момичето има красива катеричка. Оня тип обаче е с прекалено нежна физика, като коте. Ерик ми казва колко много му се иска да може да ни види как се възбуждаме двамата. Питам го дали не е възможно да се присъединим към тях после и тъй нататък. След това се поддаваме на ускоряващия се ритъм на нашите собствени ласки; двойката в синкавата светлина става иреална — само далечно, почти безсъзнателно отражение на образи, които витаят във въображението на възбуждащите се в мрака. Едно глухо „Ах!“ се изплъзва от люшващата се над гърба ми сянка, когато го вкарва с малко по-рязък тласък отзад.
Обмяната на фантазми по време на пийпшоуто между спектакъла и реалността, когато човек се чука, не протича, както при видео или телевизионен филм — тогава зрителите от време на време спират страстните си занимания, за да проследят как се развива действието на екрана и, възползвайки се от него, да сменят позата. Докато филмите бъкат от чукания, които заличават до такава степен разделителната граница, че пространството, което те издълбават, почти се превръща в разпъната разширена част на пространството, в което се намирате, то стъклото, зад което се разиграва пийпшоуто, е като пауза, която материализира разделянето на две симетрични части. Можеш да я преминеш, но тя винаги се долавя. Два допълнителни фактора допринасят за това въздействие: порнографският филм има сюжет, който колкото и да е схематичен, насочва вниманието, докато действието в пийпшоуто почти няма развитие; и на последно място, ако филмът може да се прожектира на части или да прекарате цяла нощ пред телевизора, то бездънната от мрак кабина все пак си има своите граници, определени от точно отмереното време, нарязано на късове от спирането на измерващия продължителността часовников механизъм.
Кой ли няма поне един спомен за жадни целувки, когато езиците на двамата внезапно проявяват своята мускулна сила, стават толкова дълги и придобиват такава чудовищна мощ да се прилепват, да се изследват един друг и да пълзят по целия релеф на устата и устните на партньора, оправдавайки изцяло смисъла на израза „полиран като с език“? И на кой не му се е случвало да използва езика си по този непристоен начин на прага на вратата, в подножието на стълбата в някоя сграда или в ъгъла на преддверието ѝ, в чупката на входа, точно там, където са ключовете за осветлението, които никой и не помисля да щракне? В юношеска възраст, когато човек рядко разполага с пространство само за себе си, той по необходимост се разголва, за да се отдаде на плътска наслада, на такива полуобществени места като преддверията на жилищните сгради, по стълбищата или по площадките между тях. По-горе споменах за стремежа по-специално на градските деца в пубертетна възраст да си създават интимна атмосфера на забранени за тази цел места. Сексуалният инстинкт, който цивилизацията превръща в нещо потайно, най-напред се изявява съвсем спонтанно не зад затворената врата на някоя спалня, а на обществени места, където хората си разменят максимално сдържани любезности от рода на: „Добър ден. Добър вечер. Извинете ме. Моля, след вас…“ И тъй нататък. Колко пъти само ми се е случвало някоя несръчна ръка да мачка гърдата ми точно на мястото, където съседите ми обикновено придържат вратата пред мен, за да мина. Дори и когато стигнах възрастта на зряла еманципирана личност, аз все още проявявах мазохистично нетърпение и в някой постлан с квадратни плочки просторен вход, в който светлината от уличните лампи се процежда през малкото прозорче над вратата, се оставях да ме тръскат като чувал с картофи, притискайки колене към брадата си, седешком върху някой радиатор, чиито чугунени ребра се врязват дълбоко в меките ми части при всеки мощен тласък. Така че човек не може да не си зададе въпроса дали вкусът към погазването на общоприетия морал, който кара зрели хора да избират дори още по-многолюдни места, при това неудобни и необичайни, на които да осъществят сексуален акт, не е свързан с престъпване на нормите, което може да се определи като „нещо първично“, и дали тяхната „перверзност“ всъщност не е плод на известна незрялост.