Въобще не си спомням дали нашият домакин проникна в мен, но затова пък знам, че апатично се оставих в ръцете на Люсиен. Пухената покривка беше като бездна, в която потъваше долната част на корема ми; вагината ми, плавно обработвана от Люсиен, който сигурно си даваше сметка, че не се чувствам добре, омекваше и се изплъзваше, погълната от тези глъбини, а една мощна парализираща сила притискаше главата, тила и раменете ми чак до отпуснатите длани на хоризонтално разперените ми ръце. Намерих все пак сили да стана. Колко ли пъти през нощта? Четири, а може би пет? Пресичах гола кухнята и излизах в градината. Валеше като из ведро. Повръщах права, без да търся някакъв гъсталак, както стоях в средата на алеята, направо върху нея. Известно е, че всеки спазъм отеква в мозъка като удар с чук, като последно раздиращо разкъсване в обработван метал. Цялото тяло се свива към главата и се превръща в юмрук, стиснал голо режещо острие. Студеният дъжд мигновено успокоява болката. На връщане към стаята изплаквах по пътя устата си над кухненския умивалник. На следващия ден сутринта, когато ми донесоха от аптеката спасителното лекарство и когато всичко това свърши, Люсиен ме увери, че ме е чукал много пъти през нощта и видът ми показвал, че съм изпитвала удоволствие. Това е един от много редките случаи на неосъзнати действия от моя страна. Няколко месеца по-късно ме посети същата млада жена. Тя и приятелят ѝ направили тежка катастрофа с колата. Той починал, а семейството му я изгонило от къщата, в която живеели двамата. Аз наистина изпитах към нея съчувствие, само че примесено със странното усещане, че онзи кошмар продължава.
Връщането към тези случки ми напомня и една друга. Това стана, не защото се бяхме натъпкали здравата, както с Базил, а може би защото бях яла някаква развалена храна и стомахът ми се бунтуваше. Люсиен на всяка цена искаше да проникне отзад. Направих всичко възможно да се измъкна и се заех трескаво да възбуждам пениса му с уста, но въпреки това не успях да му попреча да рови с пръсти вътре в болезненото място и осъзнах, потънала от срам, че ги извади изцапани с втечнена материя. Той тикна вътре и члена си. Удоволствието от използването на ректума очевидно спада към същия род удоволствия като онова, което човек изпитва в секундите, предшестващи изхвърлянето на фекалиите, но в случая двата момента се съчетаваха по такъв начин, че приличаха на изтезание. Никога не съм се отдавала нито спонтанно, нито увлечена от мъже с такъв навик, на любовни игри, свързани с фекалии. Във връзка с тези инциденти, се сещам, че така или иначе те се случиха, когато бях в компанията на много по-възрастни от мен мъже, като и единият, и другият от тях, впрочем по съвсем различни причини, биха могли да бъдат възприети като образ на бащата. След като се отдръпна, Люсиен отиде да се измие, без да направи никакъв друг коментар, освен че е глупаво от моя страна да се превземам, при положение, че е толкова хубаво. Успокоих се.
Някои аспекти на чувството на върховно блаженство, което човек изпитва в мига на удоволствието, когато, тъй да се каже, се изпразва до друго тяло, са сходни с миговете, когато тялото му пак се изпразва, но с неприятно усещане, с чувство на отвращение или дори с остра болка. Вече разгледах темата за разкриващото се пред очите пространство, което човек превръща в свое, за изкушаващото желание голотата му да привлече погледите на непознати хора, вторачени в него като във витрина. Впрочем в подобни случаи голотата е накит и излагането ѝ на показ води до същата възбуда, както при тези, които, тъкмо обратното, полагат специални грижи — подготвят го, обличат го и го гримират, за да съблазняват с него. Неслучайно използвам думата възбуда, при това тя е подхранвана от желанието да разберат как ще им отговори външният свят. Несъмнено това не е същата възбуда, за която става дума, когато човек потъва в тинестото тресавище на болката или когато тялото задоволява непосредствените си елементарни нужди в състояние, при което то дори няма сили да се помръдне от мястото, което е вдълбало в дюшека, макар че струята бълвоч пръска върху краката му, или когато между ябълките отзад изтичат малко течни изпражнения. И ако към това се примесва известно сладострастие, то не е защото тялото се чувства погълнато от нещо по-голямо от него, а защото му се струва, че самото то е бездънно — сякаш изнасяйки извън своите предели дейността на вътрешностите си, това за него означава, че на тяхно място може да проникне целият околен свят.