Едно от значенията на думата „пространство“ е пустота, а когато се употребява без прилагателно, тя най-често означава чисто небе или пустиня, докато терминът ограничено пространство почти автоматично се схваща като пространство, пълно с нещо. Когато искам да обърна точно в обратна посока моя стремеж към безкрайните хоризонти, тогава винаги съвсем съзнателно мислено си представям, че съм в помещение, в което се изхвърлят отпадъци. Почти винаги то е в сградата, в която живеех в детството си. Облегната на стената между кофите за боклук от вълнообразна ламарина, аз се оставям в ръцете на мъж, който за целта оставя на земята пълното с боклук ведро, което носи. Никога не се опитах да приложа в практиката тази измислица, но много дълго време редовно посещавах един мъж, който живееше точно в такъв капернаум9 и в такава мръсотия, че някъде в подсъзнанието му сигурно се беше свряла и мечта, свързана с кофата за боклук. Самият той беше естет, теоретик с ясни и улегнали възгледи и дори особено изтънчен в изразите си. Апартаментът му се състоеше от две миниатюрни стаички, чиито стени от горе до долу бяха покрити с етажерки, някои от тях огънати под тежестта на книги и дискове, наблъскани там в пълен безпорядък. Три четвърти от едната стая беше заета от леглото, чиято завивка и кувертюрата винаги бяха струпани на купчина, и върху което беше невъзможно да се пропълзи, ако предварително не се избутат натрупаните отгоре книги, вестници и документи. Във втората стая не само бюрото изглеждаше така, сякаш е претърпяло яростното отмъщение на някой крадец, вбесен, че не е открил никаква плячка, но в това състояние беше и подът; трябваше да се промушвам през заграждения от купища книги и срутили се в безпорядък каталози, през грамада разпечатани пликове и смачкани листове, пръснати като ветрило страници, за които само можеше да се предполага, че все още служат за нещо. Всичко това, като се прибави и прахта, не би било чак толкова страшно, ако не бяха и чашите с дъно, покрито с кафеникава корица от изсъхнало питие, използвани като преспапие, които бяха оставили кръгли лепкави следи върху други книжа, ако една възсива фланелка или някоя втвърдила се кърпа за баня не се мотаеха из чаршафите, ако не се налагаше, за да се измъкне парчето тоалетен сапун от кухненската мивка, ръката да се промушва като при археологически разкопки през цели слоеве от натрупани чинии и чаши, върху които трохите бяха образували твърда кора, както земята върху току-що разкопани развалини — всичко това предизвикваше отвращение. В тази кочина съм прекарала много нощи. Наемателят ѝ не беше много по-различен. Непресекващ източник на изненада за мен си остана откритието, че той никога не извършва това елементарно действие, което е част от удобството и от добрите обноски, а именно — да си мие зъбите. Когато се смееше, горната му устна се вдигаше като завеса над жълта маса, тук-там прободена от черно петно. Тъй като не се съмнявах, че всяка майка учи децата си на хигиена, постоянно си задавах въпроса до какво ли равнище на амнезия по отношение на детството си е стигнал. Той много обичаше да го възбуждам отзад. Още с влизането ми заставаше на четири крака, излагайки на показ своя широк и по-скоро бял задник, а лицето му придобиваше сериозен и очаквателен израз. Тогава сядах перпендикулярно отстрани до него на разтворените си колене, опирах се с лявата си ръка на гърба или ханша му, а с дясната си ръка, предварително навлажнена, започвах да масажирам около ануса, после мушках вътре два, три, а накрая и четири пръста. С приведения си гръб и френетично движещата се ръка имах вид на домакиня, която бърза да разбърка соса да не загори, или на дърводелец, който полира изработеното от него. Стоновете му звучаха също така носово, както и смехът му. Докато ги слушах, преценявах резултата от моето продължително усилие и стигах до такава свръхвъзбуда, че със съжаление спирах станалото вече болезнено движение. След това заемахме различни пози, които следваха логиката на акробатично представление, когато, преминавайки от една фигура към друга, накрая акробатите разменят местата си. Езикът ми заместваше пръстите, след това се плъзвах под него в позата, която наричат шейсет и девет, и накрая идваше и моят ред да застана на четири крака. Остротата на удоволствието, което изпитвах, се превърна в предизвикваща любопитство и постоянно повтаряща се тема. Малко хора познават възможностите на задното отверстие и завирането вътре несъмнено събужда съществуващият в детството интерес към клоаката. Клоаката е скрито място, не защото е унизително някой да те види там, а защото по подобие на животните, които отделят воняща миризма, за да отблъснат натрапника, там човек се увива като с предпазваща го обвивка, укрива се като в гнездо, което е още по-защитено, защото е изплетено от собствените му екскременти. Моите приятели обаче имаха възможност да констатират, че въпросният мъж е по-нечистоплътен, отколкото е допустимо обикновено за интелектуалец, който често пъти пренебрегва външния си вид. Аз не отклонявах нито въпросите, нито коментарите. Моята реакция беше плод на контролирано предизвикателство: „Е, добре де, така е, както ме гледате всяка сутрин изкъпана и с чисто бельо, аз се търкалям в тая гнусотия.“ А може да се каже и така: „Търкалям се в нея, както се сгушвам във вас.“
9
Място, на което има много безредно струпани вещи; бъркотия. Идва от името на град в Галилея, в който цари безпорядък. — Б.пр.