Не е необходимо човек да е кой знае колко голям психолог, за да открие в това поведение склонност към самоунижение, съчетано с перверзното желание да бъде увлечен и другият. Но в тази тенденция се крие и нещо друго — аз се подчинявах изцяло на убеждението, че трябва да се възползвам от фантастичната си свобода. Да се чука човек, независимо от отвращението, което изпитва, не е израз само на презрение към самия себе си, защото ако се обърне посоката на процеса, тогава това означава извисяване над предразсъдъците. Има хора, които погазват такива мощни табута като забраната за кръвосмешение. Аз се задоволявах само с това да не подбирам партньорите си, независимо от броя им (като се имат предвид условията, в които се отдавах, дори и баща ми да беше в „общия кюп“, нямаше да го позная) и бих могла да твърдя — и независимо от пола и физическите и нравствените им качества (както не се опитвах да избягвам някой мъж, който не се къпе, така напълно съзнателно, знаейки състоянието им, ходех и при трима или четирима психически недоразвити и малоумни мъже). Правех всичко това, очаквайки деня, когато ще се окажа под дресирано куче, както все ми обещаваше Ерик, което така и не стана, но не знам дали просто не се откри такава възможност или пък той прецени, че това трябва да си остане в сферата на фантазмите. Следвайки сюжета на книгата, изложих и вижданията си по темата за пространството. След малко ще се спра и на рефлекса, който животното има, и на проявата на животинското у човека. Как най-добре да опиша онзи контраст в изживяванията, съчетаващ насладата от това да изхвърлиш някаква субстанция от тялото си, и нечистотията, която те кара да се свиваш в себе си? Може би със следния пример: когато пътувам със самолет по някои маршрути, обичам да наблюдавам, без да откъсвам очи от илюминатора, пустинен пейзаж. По време на продължителните полети затвореното пространство в самолета кара пътниците да се чувстват скапани от умора и в общата бъркотия накрая всички споделят със съседите си миризмата на спарено от влажните подмишници и потните от жегата крака. Тогава изпитвам такова очарование, особено ако в същото време мога и да обхвана с поглед къс от Сибир или пустинята Гоби, което се засилва от усещането, че съм прикована там не толкова от пристягащия колан, колкото от плътната миризма на обща баня, която ме обгръща отвсякъде.
На работното място
Нуждата, която изпитвам, да запълня онази разделяща пукнатина между вътрешното и външното в тялото ми, без обаче да стигам до откровено предпочитание от садистично-анален тип, както и способността ми да се чувствам удобно в мръсотията са черти на моята сексуалност, в които личат известни регресивни тенденции. Към това ще добавя и навика си да осъществявам сексуалния акт на колкото се може повече места в семейната среда. Някои от тези места дават възможност на двойката да задоволи спешно желанието си, като за случая експериментира непознати пози в промеждутъка между излизането от асансьора и влизането в апартамента, във ваната или върху кухненската маса. Едни от най-възбуждащите места са работните. Те представляват съчетание на интимното пространство с общественото. Един мой приятел, с когото се срещахме в неговия кабинет, обърнат към улица „Рен“, охотно се оставяше да го смуча пред остъклената чак до пода стена, и трескавата възбуда на живота в квартала, която стигаше до мен, както бях коленичила с гръб към светлината, несъмнено засилваше удоволствието ми. Когато съм в града, тъй като няма далечен хоризонт, обичам да имам просторна панорама, която се вижда от прозорец или балкон, докато поемам с уста в някое тайно наето жилище посърналия член. Докато съм вкъщи, погледът ми безцелно блуждае над тесния двор и по прозорците на съседите; от офиса, в който работех на булевард „Сен-Жермен“, постоянно се взирах в масивната фасада на Министерството на външните работи. Споменах и някои други места, когато разказвах за изтънченото удоволствие да изложиш на показ тялото си пред погледа на случайни минувачи. Към това ексхибиционистично изкушение бих добавила и инстинкта на човека да бележи територията си, както прави животното. Също като лемура, който с няколко струи урина определя границите на своето владение, така няколко стичащи се капки сперма върху стъпало на стълбището или върху мокета в някой кабинет бележат скривалището, в което иначе всички влизат по работа. Записвайки по този начин върху пода осъществения акт, чрез който тялото излиза извън собствените си граници, по силата на осмозата то всъщност си присвоява това място. И го отнема от другия. Няма никакво съмнение, че във всичко това има известна провокация, дори индиректна агресия към околните. Свободата изглежда още по-пълна, защото човек си я позволява там, където съвместната професионална изява обикновено налага правила и ограничения, дори и когато работното място се споделя с възможно най-дискретните и най-толерантните хора. Без да се брои, че като евентуално се добавят към тази съвсем интимна сфера разни чужди неща като някой забравен там пуловер, който може да се използва като подложка под задните части, или кърпата за ръце в умивалнята на етажа, с която може да се подсушиш между краката, това индиректно намесва и другите. Има места, в които съм прекарвала времето си по този начин с усещането, че в тях се чувствам по-удобно, отколкото останалите, които прекарват там най-добрата част от работното си време, и то е, защото бях маркирала с влажната диря от задника си местата, където нареждат материалите и работните си папки. Всичко това не ми пречеше да си мисля, че и те също може би са използвали работното си място и за нещо друго, така че може би се чукаме, следвайки един другиму дирите си.