Към всичко това ще добавя, че се опасявам само да не ме видят хора, които познавам много добре, а не разни непознати, за които пет пари не давам. Мисля, че не само аз разсъждавам така. В тази област за мен е табу да се използва жилището, в което човек живее с партньора си, ако той отсъства или не знае за това. Един следобед Клод се върна в апартамента (неотдавна се бяхме преместили в просторен луксозен апартамент) и влезе право в стаята за гости, която беше близо до входната врата. Влизането му прекъсна сношението, на което не бях намерила сили да устоя. За първи път тогава се възползвах извън групата ни от грамадното тяло на Пол, под чиято тежест изпитвах приятното усещане, че от силата му не ми достига въздух. Клод излезе, без да каже нито дума. Видях как Пол се изправи и гърбът му, който завършваше със стегнати и малки задни части в сравнение с тялото му, изпълни рамката на вратата, и както си беше гол, последва Клод. През вратата го чух да казва: „Извинявай, братле.“ Бях изненадана от непосредствеността, с която изразяваше действителната си обърканост. Що се отнася до мен, въпреки че вече се бях търкаляла с Пол пред погледа на Клод и макар че той никога не обели и дума за инцидента, много дълго време, спомняйки си за случката, изпитвах тежко чувство за вина. При това можеше да се приеме, че за мен стаята за гости беше сравнително неутрално място. Общата ни стая, „семейното“ легло е абсолютно забранена територия. Веднъж този пълен унес, в който потъваха тялото и волята ми и за който вече говорих, определяйки го като фатална реакция от моя страна, още щом ме докосне някой мъж, стана причина да се окажа на прага на стаята, която и тогава беше обща за нас двамата с Жак. Точно поради тази причина дори не можех да се облегна на рамката на вратата, изпитвайки подсъзнателен страх, че незабавно може да се включи механизмът на някаква клопка. И тогава заподскачах на един крак назад, защото мъжът, който беше коленичил пред мен и се опитваше да освободи хълмчето под полата ми, за по-удобно беше сложил едното ми бедро върху рамото си. Загубих равновесие, блъскайки се в крака на леглото. Видях изумения му поглед през щръкналите ми нагоре крака. Сложих край на тази акробатика, надигайки се от пода като слънчасала.
Това са границите за добро и зло, фиксирани от морал, който е по-скоро израз на предразсъдък, отколкото на трезв разум. На първо място тези граници излъчват само едностранчиви сигнали. Никога не съм имала каквито и да било скрупули сутрин в нечия чужда баня да измия от себе си вонята от нощта с парфюмирания тоалетен сапун на отсъстващата му притежателка. Освен това можех така да я измамя, че след като разбере, да се почувства много по-наранена, отколкото когато види, че някой се е търкалял в собствените ѝ чаршафи. Аз придавам на другата същата съпричастност към околната ѝ среда, каквато изпитвам аз самата. Това превръща всеки личен или използван за интимни цели предмет в нещо като продължение на тялото, в някаква особена чувствителна негова протеза. Когато в отсъствието на притежателката някой докосва вещ, която тя е пипала преди това, по силата на аналогията все едно, че се допира до нея. Бях в състояние по време на оргия да изчистя с език нечия катеричка, в която току-що се е изпразнил някой, възбуждайки се преди това върху мен, но самата мисъл да се избърша с кърпата на жена, посетила тайно дома ми, която тя вече е прекарала между бедрата си, или мисълта, че Жак може да използва вече употребената кърпа от някой поканен от мен, но неизвестен нему гост, ме ужасяваше, сякаш това можеше да доведе до епидемия от проказа. Има и нещо друго — още преди самия страх се включва механизмът на йерархията на ценностите, съгласно която за мен е много по-важно да се зачита физическият интегритет на личността (той включва всичко, до което тя се докосва и което я докосва…), а не нормите на някакъв морал, тъй като съм дълбоко убедена, че нарушаването на първото е нещо много по-непоправимо, отколкото ако бъде засегнат моралът. Склонна съм да мисля (все пак придавам известна относителност на тази мисъл), че „човек се оправя по-лесно“ от някоя невидима, отколкото от видима рана. Аз съм просто формалистка.