Доверие
Има нещо парадоксално в тази черта на моя характер — за мен образите имат толкова огромно значение, че от всичките ми сетива именно очите ми имат водеща роля; по време на сексуалния акт обаче съм направо като сляпа. Да кажем, че в този континуум, какъвто е светът на половите взаимоотношения, аз се движа както ядрото на клетката вътре в тъканта. Много обичам нощните разходки, когато мога да бъда наобиколена и понесена от сенки, които проникват в мен. Но още повече обичам да следвам сляпо този, когото придружавам. Осланям се изцяло на неговото решение, отказвайки се от собствената си свободна воля, и самото му присъствие ми гарантира, че няма да ми се случи нищо лошо. Когато Ерик е до мен, мога да пътувам с него в колата безкрайно дълго неизвестно накъде и внезапно да се окажа насред полето или на третия етаж на някой подземен паркинг, без да задавам въпроси. В края на краищата всичко това не е чак толкова изненадващо, колкото би било, ако въобще нищо не се случи. В това отношение имам един твърде неприятен спомен от приземния етаж на един марокански ресторант близо до площад „Мобер“, който беше съвсем необичайно за нас място. Под сводестия таван на мазето бяха наредени ниски пейки и маси и вътре беше малко хладно. Вечеряхме там сами, моя милост с разголени гърди и запретната нагоре пола. Когато сервитьорът или този, когото мислех за собственик, носеше ястията, Ерик повдигаше още по-нагоре блузата ми и пъхаше ръка с видима настойчивост под полата ми. От всичко това си спомням по-скоро тежкия и недоброжелателен поглед, с който ме гледаха двамата мъже, отколкото техните кратки и точни докосвания след мълчаливата покана на моя компаньон. Сложих край на очакването, лапвайки пениса на Ерик. Сигурно така исках да се спася от нелюбезното отношение на персонала. Излязохме от ресторанта, без да довършим вечерята си. Дали през онази вечер липсваше обичайната клиентела? Или пък Ерик не познаваше достатъчно добре мястото и беше надценил приема, на който се надяваше? Самото очакване да се случи нещо там беше много по-опасно, отколкото появата на някое необичайно място на тълпа непознати, всички с извадени пениси. Когато съм с Ерик, дори за миг не се съмнявам, че всеки срещнат мъж, независимо от обстоятелствата на срещата, може след едва доловим негов знак да разтвори краката ми и да пъхне члена си между тях. Не допусках, че може да има изключения, сякаш Ерик беше универсален водач, чиято цел беше не толкова да ме отведе в една обетована земя, а да ми даде възможност светът да проникне — мъж след мъж — вътре в мен. Оттук идваше и смущението ми през онази вечер.
В съмнителните райони, където срещах множество мъже от различни социални слоеве, нивелирани от сексуалното равенство, никога не съм се сблъсквала дори с най-малката заплаха или бруталност, а тъкмо обратното — винаги съм била обект на внимание, каквото не ми се е случвало да срещам в класическите взаимоотношения между само двама души… Що се отнася до „страха от полиция“, той просто не съществува у мен. От една страна изпитвам детско доверие в мъжа, който ме придружава, че ще може да се справи при всички обстоятелства, че е в състояние да гарантира сигурността ни и наистина никога не се е случвал какъвто и да е инцидент. От друга страна, въпреки че се чувствам направо опозорена, когато стоя изправена пред някой контрольор, а той прекалено високо иска да му покажа билета си, забутан Бог знае къде, аз бих изпитала само лека досада, ако ме хванат на местопрестъплението да се занимавам с ексхибиционизъм на някоя обществена магистрала. Тялото, което ще открие там представителят на реда, няма да се различава по нищо от тялото, отдадено на непознати в Булонския лес, то ще е не толкова живо тяло, колкото неговата изоставена обвивка. Моето безгрижие и безсъзнателност се дължат и на решителността и постоянството, на които съм способна при сексуалния акт, както впрочем и при други дейности, а той от своя страна е свързан с дистанцираността, за която преди малко споменах, било защото съзнанието спира да действа, погълнато от тази решителност, която не му дава възможност да анализира акта, гледайки го от разстояние, било защото става тъкмо обратното — тялото се отдава на своя автоматизъм и тогава съзнанието отлита, прекъсвайки връзката си с този акт. В подобни моменти нищо външно не може да смути тялото ми, нито тялото на моя партньор, защото не съществува нищо друго извън пространството, което ще заемат. А то е много малко! Рядко се случва актът да може да се осъществи на някое обществено място без никакво притеснение. По-скоро двамата се свиват един в друг.