С течение на годините броенето на децата измести преброяването на съпрузите. Струва ми се, че като се поддавах на чара на един точно определен човек (това беше ту някой киноактьор, ту някой от първите ми братовчеди и т.н.) и като свързвах своите блянове с неговите черти, аз се чувствах много по-сигурна. Така можех да си представя по-конкретно живота си на омъжена жена, а следователно и наличието на деца. И тутакси възникваха същите въпроси: дали шест е „разумен“ брой или човек може да има и повече деца? Каква трябва да е разликата във възрастта помежду им? Към всичко това се добавяше и въпросът колко трябва да са момчета и колко — момичета.
Когато се връщам в спомените си към тези размисли, в паметта ми изплуват и други натрапливи идеи, които ме бяха обзели по онова време. Тогава си бях изградила такава връзка с Бога, че се чувствах длъжна всяка вечер да се грижа за храната му и да броя ястията и чашите с вода, които му поднасях мислено — с тревогата колко точно трябва да са на брой, какво да е темпото на поднасяне и т.н. — редувайки тези тревоги с въпросите за живота ми в бъдеще, изпълнен със съпрузи и деца. Бях много вярваща и твърде възможно е обърканата ми представа за същността на Бога и неговия Син да е засилила склонността ми да се занимавам с броене. За мен Бог беше онзи глас на гръмовержец, който призовава хората към ред, без да им показва лицето си. Бяха ме учили обаче, че той е същевременно и оцветеното в розово гипсово кърмаче, което всяка Коледа поставях в яслата, и страдалецът, прикован на кръста, пред когото хората се молят (като при това и единият, и другият бяха също и Син Божи), а и нещо като призрак, наречен Свети дух. В крайна сметка бях наясно, че Йосиф е съпруг на Дева Мария, а Иисус, бидейки Бог и Син Божи, го наричаше „Отец“. Самата Света Дева беше майка на Христос, но се случваше понякога да казват, че е и негова дъщеря.
Когато станах на възраст да изучавам катехизис, един ден помолих за разговор с кюрето. Проблемът, който исках да изложа пред него, беше следният: исках да стана монахиня, „Божия невеста“ и да бъда мисионерка в Африка, където гъмжеше от бедстващи племена, но ми се щеше също така да си имам съпрузи и деца. Свещеникът беше немногословен човек и рязко прекрати разговора, считайки, че безпокойствата ми са твърде преждевременни.
Преди да възникне идеята за тази книга, никога не съм мислила особено много за моята сексуалност. Бях все пак наясно, че доста рано съм имала многобройни връзки — нещо необичайно за момичетата, поне от моята среда. Загубих девствеността си на 18-годишна възраст, което не е кой знае колко рано, но участвах за пръв път в групов секс още през следващите седмици след дефлорирането ми. Напълно очевидно инициативата този път не беше моя, но аз ускорих събитията, което за мен самата си остана необяснимо. Винаги съм смятала, че обстоятелствата изпречват на пътя ми мъже, които обичат да правят любов групово или да гледат как партньорките им се любят с други мъже. В това отношение единственото нещо, което мога да кажа за себе си, е, че по природа съм склонна да правя експерименти без никакви морални задръжки и затова охотно се приспособих към техните нрави. Само че никога не си изградих на тази база някаква теория, така че и не станах тяхна яростна защитничка.
Бяхме три момчета и две момичета и вече привършвахме вечерята си в една градина на един хълм, от който се виждаше Лион. Гостувах на младежа, с когото се бях запознала малко преди това при едно пътуване в Лондон. Бях се възползвала от колата на Андре, приятел на моя приятелка, който също беше от Лион, за да тръгна заедно с него от Париж. По пътя помолих да спрем да се облекча и тогава Андре се приближи към мен и започна да ме гледа и да ме гали, както бях клекнала. Ситуацията не беше неприятна, но въпреки това почувствах известен срам и може би точно това ме накара от този момент нататък всеки път да се измъквам от конфузното положение, като притисках лице към слабините и поемах пениса с уста. Когато стигнахме Лион, останах с Андре и двамата се настанихме при негови приятели — момчето се казваше Ринго и живееше с по-възрастна от него жена, която беше собственичка на къщата. Тъй като тя отсъстваше, момчетата решиха да се възползват от случая, за да си направим малък купон. Дойде още едно момче заедно с едно момиче — високо, с много късо подстригана гъста коса, малко момчешка.
Беше през юни или юли, беше горещо и някой предложи да се съблечем и да се гмурнем всички заедно в големия басейн. Чух как Андре възхитено крещеше, че неговата приятелка в никакъв случай няма да остане последна, но гласът му достигаше до мен малко приглушено, защото тъкмо смъквах тениската си през главата. Вече нямам спомен откога и по какви причини престанах да нося бельо (въпреки че майка ми още от 13 или 14-годишна възраст ме караше да слагам сутиен с банели и ластични гащи, под предлог, че всяка жена „трябва да е с изящен силует“). Така че почти веднага се оказах гола. Другото момиче също започна да се съблича, но в крайна сметка никой не влезе във водата. Градината беше на открито място; вероятно поради тази причина спомените, които съм запазила за станалото след това, са от стаята — аз, потънала в средата на високо легло от ковано желязо, без да мога да виждам през решетките му нищо друго, освен силно осветените стени. Отгатвах само присъствието на другото момиче, изпънато върху дивана в ъгъла на стаята. Андре ме облада пръв продължително и спокойно, по обичайния си начин. След това рязко прекъсна. Обзе ме непреодолимо безпокойство, като го гледах как отива с бавни крачки и със стегнато седалище, към другото момиче. Ринго дойде да го замести и легна върху мен, а третото момче, което беше доста по-сдържано и говореше по-малко от останалите, облакътено близо до нас, галеше със свободната си ръка гърдите ми. Тялото на Ринго беше много по-различно от това на Андре и ми харесваше повече. Той беше по-едър, по-нервен, от тези мъже, които движат таза си, без да участва останалата част на тялото, и чукат, без да лягат, изправени на изпънатите си ръце. В моите очи обаче Андре изглеждаше по-зрял като мъж (той наистина беше по-възрастен — беше ходил в Алжир), плътта му беше по-отпусната, косата му — малко пооредяла, и ми беше много приятно да заспивам, сгушена до него и притиснала задника си към корема му, казвайки, че мерките ми са идеални точно за тази цел. Ринго се отдръпна и момчето, което гледаше и ме галеше, зае мястото му, а аз вече едва сдържах непреодолимото си желание да уринирам. Трябваше да стана и да го направя. Притеснителното момче се ядоса. Когато се върнах, то беше при другото момиче. Не си спомням вече кой — дали Андре или Ринго — предпазливо ми каза, че той просто е отишъл само „да свърши“ в нея.