Моят задник е моето второ лице. Клод казваше, че „главата ми е горе-долу, но затова пък какво дупе!“ Много обичам, когато по време на акта Жак нарича дупе цялата долна част на моя милост, независимо откъде прониква, съпътствайки любовните думи, с които се обръща към него, със звучно пляскане върху двете му половинки. Никога не пропускам да го помоля за това. „Възбуждай ме отзад“ — това е една от най-честите ми молби. В отговор той хваща първо едното, а после и другото полукълбо и започва да тръска яростно тяхната пластична маса, все едно разбива огромни купища сметана. И ако след всичко това реши накрая да плъзне прилепените си един към друг пръсти, свити като патешка глава и да отвори човката на тази глава, тоест да ги изправи в тесния проход, който съединява линията между двете полукълба отзад с амбразурата на влагалището, в този миг обезумявам от очакването да нахлуе пенисът.
Щом той навлезе, тутакси пристъпвам към френетична дейност. Независимо от това дали стоя на четири крака или лежа настрани, започвам енергично да движа талията си и мощните и ритмични тласъци на кръста отключват фантастичната ми представа как устата и половият ми орган се врязват един в друг. Тогава го питам дали моят орган „засмуква“ дълбоко неговия пенис. За да имам стимул, ми стига само някакъв елементарен отговор, който да свързва името ми с тази част от моето тяло, в която се е концентрирало цялото ми същество: „О, Катрин! Какво дупе, какво дупе…“ Знам, че той разглежда внимателно това, което аз не мога да видя, и тази мисъл ми действа възбуждащо. Вместо ярка светлина предпочитам концентриран върху мястото светлинен лъч, най-добре от насочваща се настолна лампа. Случвало ми се е да настоявам да се използва дори джобно фенерче. Достатъчен ми е само един поглед назад, за да уловя с периферното си зрение погледа на другия, вторачен в браздата между двете полукълба, да следи как потъва навътре между тях неговата скъпоценна мъжественост. Все пак най-много разчитам на неговото описание, колкото и елементарно и несръчно да е то: „Виждаш ли добре отзад?“ „О, да, знаеш ли, екстра е. И гълта яко. Ама че мръсник е тоя задник, иска още…“ Стига да има наблизо огледало, аз също, заставайки в профил, гледам как влиза и излиза това нещо, което прилича на къс дърво, подмятано сякаш от бурните вълни на морето. Тъй като имам изразена склонност към усещания, които тялото изпитва в областта на седалището, много дълго време предпочитах да заставам на четири крака, но в края на краищата признах пред себе си (все някога идва денят, в който човек честно си дава сметка за сексуалните си предпочитания, въпреки че е възможно да мине доста време, преди това да стане), че тази поза, въпреки че наистина дава възможност на пениса да блъска дълбоко навътре и силно, все пак не е начинът на проникване, който би могъл да ме задоволи в най-пълна степен. Или казано с други думи, след като посрещна със задните си части яростните атаки на члена и се оставя последователно да нахлуе в мен и да ме разтръсква като парцал, обичам да легна по гръб и да бъда обладана по класическия начин.
Удоволствието, което изпитвам, когато разголвам задните си части, не е от вчера. Бях на шест-седем години и тогава го долових по вниманието на брат ми към една игра, която беше началото на използвания от мен по това време начин да мастурбирам. Отмятах полата си нагоре, намачквах и напъхвах дъното на гащите си отзад в браздата чак до бедрата отпред и сядах върху малката пейка така, че седалището ми да стърчи извън нея. И започвах да чакам брат ми да мине зад гърба ми. Най-смешното във всичко това беше, че и двамата се преструвахме — аз, че уж случайно съм се разголила така от небрежност, а той, че уж неволно ме докосва отзад.