В това отношение образът и езикът се допълват взаимно. Толкова е възбуждащо да се преценява по отражението в огледалото с точност до сантиметър онова количество плът, което собствената ти плът може да поеме, още повече, че целият този спектакъл се превръща и в повод за коментари.
— Хоп-па! Как меко се хлъзга, колко далече стига само!
— Чакай, ще го издърпам тук, накрая, за да го видиш по-добре и после ще ти го начукам…
Този диалог, който Жак и аз подхващаме с удоволствие, е чиста фактология. И ако речникът, който използваме, е груб и ограничен, то не е толкова, за да се провокираме взаимно, надпреварвайки се да говорим мръсотии, а за да бъдем точни в описанието.
— Усещаш ли само колко е мокро. Всичко е подгизнало чак до бедрата, а клиторът е направо подут.
— Ох, само как помръдва това дупе! Ще му се да го налапа, нали? Иска го.
— Да, но първо искам да си го потъркаш върху клитора. Мога ли да те възбуждам отгоре?
— Да, и после ще ти натъпча задника!
— Колко е хубаво… А на хуя ти хубаво ли му е?
— Да, екстра е.
— Засмуква ли и топките?
— Да, добре ги помпа. Виж само! Ще взема да го начукам още веднъж тоя гъз!
Този разговор продължава със спокоен тон, дори и когато се приближаваме към развръзката. Тъй като не виждаме и не чувстваме едно и също нещо по едно и също време, всеки от нас се опитва да разпита другия, за да може да допълни донякъде собствената си информация. Би могло да се каже, че приличаме на двама дубльори, които с вперен в екрана поглед следят действията на персонажи, които озвучават: думите Задник, Влагалище, Топки и Хуй изпълняват ролята на актьори в порнофилм, който се разиграва пред очите ни.
В разказа за ставащото тялото е разделено на части в съответствие с необходимостта те да променят същността си и да се превърнат в действащи инструменти. Прочутата сцена от „Презрението“ на Годар, в която Пиколи буквално изследва тялото на Бардо, е транспозиция на това преливане между образ и думи, с които вниманието постоянно се насочва, за да се концентрира върху определени части на тялото. Колко пъти се чува това „Виж!“ по време на чукането. Разбира се, винаги, когато поиска, човек може да се възползва от някой близък план, но понякога, за да може по-ясно да види нещата, е необходимо да се отдалечи от тях, също както в музейните зали. Обожавам да гледам отдалеч многообещаващия пенис на Жак, докато той се съблича. Според гещалтпсихологията той ми се струва толкова грамаден в сравнение с тялото, защото то изглежда почти крехко от тази понякога смешна полуголота и от странната му самота насред стаята; този пенис във всеки случай ми се струва много по-дебел, защото съм вперила очи само в него. Случва ми се понякога, без да предупредя, да прекъсна играта и да се изправя, обърната с гръб, два метра по-далеч, с ръце върху задните си части, за да мога да ги разтворя максимално и да покажа отверстията, наредени на една линия — и кафеникавия кратер на ануса, и тъмночервената долина между срамните устни. Все едно, че отправям покана под формата на наложителна необходимост. Също както в обичайния израз: „Непременно трябва да опитате тези плодове“, така и с този жест аз казвам: „Непременно трябва да видиш това място“. И тъй като всяко нещо е много по-живописно, когато се движи, аз разтръсквам двете половини.