Да гледам лицето си, докато показвам задника си — много малко са удоволствията, които могат да се сравняват с тази поляризация. Обзавеждането на банята е идеално за тази цел — докато се държа за умивалника като за стабилна опора, която дава възможност да се олекоти натоварването върху задните части, от време на време забелязвам в ярко осветеното огледало над него лицето си, което, за разлика от напрегнатото ми тяло, е напълно отпуснато. Бузите са хлътнали навътре, устата зее като на автомат, чийто механизъм в края на завъртането изненадващо е спрял. Това би могло да бъде и лице на мъртвец, ако го няма непоносимо безволевия поглед, който улавям. Прикривам го под полупритворените си клепачи и същевременно се опитвам отново да го видя. Той е като мерило докъде са стигнали нещата — зървайки отражението си в огледалото, за мен вече няма съмнение, че това е мигът на оргазма. Този поглед е като сифон, през който изтича цялото ми същество — не мога да се разпозная така отпусната и с известно чувство на срам отказвам да приема, че това съм аз. Така че удоволствието е като гребен на две сблъскващи се вълни — също както при умножението на две отрицателни числа се получава положително число, така и това удоволствие не се дължи, както понякога се твърди, единствено на самозабравата, то е плод на тази доловена с поглед самозабрава, съчетана с ужаса, който съзнанието изпитва в миг на проблясък, от това, до което тя води. Понякога стигам сама до такова сладострастие, прекъсвайки за малко тоалета си в банята. Вкопчвам се с едната ръка за умивалника, а с другата се възбуждам, наблюдавайки същевременно с крайчеца на окото си изражението си в огледалото. В това отношение особено голямо впечатление ми беше направил един порнофилм. Камерата беше насочена право към момичето, така че лицето му се виждаше в едър план. Всеки път под силата на тласъка, на който беше подложено цялото тяло, лицето излиташе напред и се деформираше като всеки предмет, до който обективът се приближи прекалено близо. Чуваха се заповедите на мъжа: „Гледай! Гледай в камерата!“ и погледът на момичето се впиваше в моя. Чудя се дали не я е дърпал за косите, за да изправя по-добре главата си. Много се вдъхновявах от тази сцена за всевъзможните истории, които си измислях, докато мастурбирах. Всъщност един мъж, с когото се срещнах един-единствен път, ми достави толкова наситено удоволствие, което си спомням в детайли, само защото при всеки удар с члена си незабавно изискваше: „Гледай ме право в очите!“ И аз се подчинявах, знаейки, че вижда как се деформират чертите на лицето ми.
Развита сетивност
Един от недостатъците на порнографските филми се състои в това, че те представят оргазма по стереотипен начин. В тях той настъпва почти винаги след повтарящи се отривисти тласъци, очите са затворени, устата — отворена, чуват се викове. Има обаче и оргазъм, който се изживява при пълна неподвижност на тялото или в тишина и въпреки това се усеща и наистина се проявява. Както в живота, така и във филмите обикновено се използват клишета, с цел да се предизвика или да се стимулира желанието. Почти същите думи — неприлични или не, се чуват от устата на всеки участник. Много често мъжете заповядват на жената да пожелае тях и члена им („Искаш ли един като сопа? Казвай!“ или „Викай ме, хайде, викай ме“), докато жените, дори и когато са с по-независим дух, са склонни да се подчиняват до такава степен, че молят да им бъдат нанесени рани, които в действителност биха били направо ужасни („Пробий ме!“ или: „Давай още! О, разкъсай ме!“). След като се видях на видеофилм как размазвам с широки масажни движения върху гърдите си току-що бликналата върху тях сперма, си зададох въпроса дали пък не повтарям жеста, който съм наблюдавала десетки пъти на екрана. Струята не беше толкова изобилна както във филмите, но все пак беше впечатляваща; гледах как кожата ми блести от спермата. Чудех се дали и преди да бъде изобретено киното мъжете и жените са използвали същите думи и еротичните им жестове са следвали същите схеми. Колкото по-мощна е насладата, толкова по-малко „кино“ има в нея. Знам го от личен опит. Когато удоволствието нараства, въобще не се щадя. Освен че движа таза си, аз включвам в играта и ръцете и краката си. Когато съм по гръб, постоянно пришпорвам партньора си с удари с петите по седалището и бедрата. После идва фазата, в която нервността спада. Тогава другият продължава да се настървява върху пакет инертна плът. Гласът също се променя. Описанията вече са на заден план, разменените реплики стават все по-лаконични. Казвам: „Да, да, да, да!“, съпътствайки понякога тази литания с бързи движения на главата наляво-надясно, или пък повтарям: „Продължавай, продължавай!“ Внезапно гласът става по-ясен, по-звучен, с толкова разбираемо произношение и такава властност в него като на актьор, който умее да го владее, между думите се появяват паузи, ударението пада на всяка сричка: „Про-дъл-жа-вай!“ Понякога „да“ означава „не“ и на някои от кадрите виждам как съм притиснала лице в дланите си.