Понякога спокойствието се смесва с безразличие. Познавах един мъж, който се вглъбяваше в себе си до такава степен, сякаш напускаше физическия си облик и тялото му спираше да изразява каквото и да било. То тежеше с всичките си килограми върху мен и наистина се движеше, но някак безстрастно, сякаш го беше изоставил отгоре ми. Отсъстващото му лице беше срещу моето, а на мен ми се струваше, че виждам как над нас витае — също като във фантастичните филми — неговият дух, възвисен от оргазма. Става дума за същото тяло, което гледах, докато този мъж се възбуждаше сам, без да го е грижа, че съм там, прилагайки техника, която не съм виждала да използва някой друг. Той лягаше по корем със свити и прилепени до тялото ръце и притискаше члена си между яките си бедра с едва доловими свивания на мускулите. Имаше набито тяло, а в тази поза мускулите му изглеждаха още по-стегнати. Аз, която съм опитен любител на мастурбацията, изпитвах възхищение от способността му да се концентрира, докато вършеше това, бранейки по този начин ожесточено и с упорство абсолютно необходимата за тази цел изолация на разума.
Когато се любя няколко пъти с един и същи мъж, съм съвсем наясно в кой момент ще „изстреля“ спермата, дори и ако не е от тези, които съобщават на глас подобни неща. Това се долавя дори още преди той да го осъзнае по някои едва доловими признаци — може би по това, че ви приплъзва в поза, за която знае, че му действа като детонатор; може би защото замълчава и дишането му става шумно и с няколко секунди по-бавно от обикновеното. Един мой приятел с богато въображение, много сладкодумен и енергичен, който можеше цял час да разказва разни еротични измислици, коя от коя по-невероятни, и да предлага всевъзможни акробатични пози и най-невъобразими заместители (краставица, кренвирш, бутилка от минерална вода „Перие“, бяла светеща полицейска палка и т.н.), внезапно се смиряваше няколко мига преди насладата. Независимо от позата, в която се намирах, той ме приплъзваше под себе си, хлъзгайки бавно пениса си, без тласъци, и вместо думи се чуваха само дискретни кратки стенания. Бях сигурна, че тази финална фаза при него беше плод на напълно осъзнато решение и въобще не бих се учудила ако кажеше: „Хайде, стига толкова забавления, давай да започваме сериозната част!“ След като се изпразнеше, той продължаваше да лежи върху мен, проронвайки право в ухото ми едно „Хи, хи, хи!“, което приличаше на малко пресилен смях, но ми се струва, че въобще не беше нещо такова, а по-скоро нежен начин да се върнем отново в реалността. Това беше смях на човек, който започва да се смее пръв, опитвайки се да накара и другия да направи същото, за да му прости, че го е въвлякъл в неочаквана авантюра. И сякаш за да ме измъкне окончателно от току-що изживяния блян, дори преди самият той да отвори очи, започваше нежно да ме гъделичка по главата.
Както не ми е неприятно да стигам до разгул и крайности, които подхранват фантазиите ми, и никога не съм изпитвала погнуса от гънките на ануса, които гъделичкам с език (Чувам се как казвам: „Хм! Мирише на лайна, но е вкусно.“), както с удоволствие влизам в ролята на „разгонена кучка“, така не изпитвам и отвращение, тъкмо обратното, когато погледът ми обхване някое вече застаряващо тяло. Да, така е, приятно ми е да прегръщам тяло, цялото твърдо като опънат и лъскав от възбуда член, но също толкова ми харесва и да се промъквам под провисналия търбух на някой мъж, който ме чака в позата на женска да го възбуждам с уста. Така е наистина, защото оценявам начина, по който той внимателно разделя срамните ми устни с прецизността на хирург и се вглежда вътре, за да се наслади като познавач на това, което вижда там, преди да започне да ме възбужда с неподражаема точност, която скоро става направо нетърпима от наслада. Но също така добре дошъл е и онзи, който стиска грубо ханша ми, все едно се е вкопчил в борда на някоя клатушкаща се лодка! Също и онзи, който ме яха с унесения поглед на изпразващо се животно! А също и другия, който почти ляга върху гърба ми, впил длани в меките части на седалището, където на следващия ден ще има синьо петно, и на който въобще не му пука, че пазя равновесие с цената на жестоко мускулно напрежение на бедрата, които поемат тежестта и на двете тела. След което се оставям като някакво месиво да ме проснат на леглото и да ме търкалят насам-натам като тесто за хляб, без да реагирам. Аморфна опора на една френетична дейност, при която забравям, че плътта на двамата може да има специфична форма, и виждам как гърдите ми се разливат и следват движението на тялото, люлеещи се като вода в дъното на лодка, или усещам как коприненият пълнеж на седалището потъва в две мачкащи го ръце. В тези моменти търся с погледа си, който блуждае над размекнатото ми тяло, главата на труженика, който изнемогва в своята упорита дейност. Лицето му не може да изрази екстаза на блаженството. То би ми изглеждало страшно, ако тази прикована птица, в каквато съм се превърнала, не се беше влюбила в това плашило. Едното му око е затворено наполовина от гримасата на мускулите, които могат да движат само половината лице (вече бях виждала такава физиономия при хора, прекарали удар), а ъгълът на устата от същата страна се е свил нагоре, откривайки венците. И ако не изпитвам страх от тази гримаса, то е, защото не изразява болка, а по-скоро ужасно усилие, едно невероятно упорство, които ме изпълват с гордост, че съм подвластна на тази сила.