С много търпение
През един доста дълъг период от живота си се чуках по най-наивен начин. Искам да кажа, че да спя с мъжете за мен беше нещо съвсем естествено, така че не се вглъбявах кой знае колко. От време на време се сблъсквах все пак с някои произтичащи от това трудности от психологическо естество (лъжи, наранено самолюбие, ревност), но те отминаваха къде с полза, къде с вреда за мен. Не бях особено сантиментална. Нуждаех се от привързаност и я намирах, но не стигах чак дотам да изпитвам желание да се влюбвам на базата на сексуалните си връзки. Когато се залавях с някого, струва ми се, запазвах ясното съзнание, че се поддавам на неговото очарование, на физическата му привлекателност, дори на живописната многовариантност на схемата на междуличностните отношения (например да имам връзка с много по-възрастен от мен мъж и същевременно с друг, по-млад, забавлявайки се да преминавам от амплоа на малко момиче към амплоа на покровителка), без да се ангажирам дълбоко с никого. Когато се оплаквах, че ми е трудно да поддържам четири или пет постоянни връзки, един мой добър приятел ми казваше, че проблемът не е в количеството на връзките, а в това да се намери равновесна точка между тях и затова ме съветваше да си намеря и шести любовник. Така внезапно станах фаталистка. Освен това не се интересувах и от качеството на сексуалните си контакти. Ако не ми доставяха достатъчно удоволствие или ми бяха досадни, или пък ако мъжът ме увличаше в сексуални практики, които не ми бяха особено по вкуса, също не го правех на въпрос. В повечето случаи за мен от първостепенно значение беше приятелството. От само себе си се разбираше, че то можеше да доведе и до сексуална ангажираност, но това по-скоро ми действаше успокоително, защото изпитвах нужда да опозная цялото си същество. Дали незабавно ще изпитам сетивно удоволствие или въобще няма да го изпитам, това беше нещо второстепенно. И в това отношение бях ту на печалба, ту на загуба. Няма да е преувеличено, ако кажа, че до около 35-годишната си възраст въобще не съм си представяла, че крайната цел на сексуалния контакт може да бъде моето собствено удоволствие. Не го бях разбрала.
Не особено романтичното ми поведение не ми пречеше да казвам наляво и надясно „Обичам те!“, но само в един точно определен момент, в който се завърташе малкото моторче, разположено в долната част на корема на моя партньор. Или пък тогава започвах да повтарям на висок глас името му. Не знам кой ми беше втълпил, че това може да го стимулира да продължи започнатото и да стигне до върховната фаза на удоволствието. Толкова щедро дарявах тези любовни обяснения при всеки удобен случай, че значението им въобще не проникваше в мен и аз не влагах в тях никаква емоция, нито екстаз, който би могъл да предизвика някакви чувства. Просто прилагах съвсем хладнокръвно нещо, което смятах, че е чисто технически прийом. С течение на времето лека-полека се избавих от тези заблуди.