Въпреки че беше вежлив човек, докато аз гледах него и приятелите му с доверчив поглед, той ме разглеждаше, както и всички останали, с невероятно изпитателен взор. Не съм срещала друг човек, който по толкова нелюбезен начин да коментира физиката ми, при това без никаква задна мисъл, само с точността на специалист, който преценява нещата с професионално око, без при това откритите от него евентуални недостатъци да компрометират по някакъв начин твърдението, че съм „привлекателна“. На всичкото отгоре неговото остро зрение беше съпроводено и от изключителна сръчност, от която се възползвах, докато се прегръщахме. Има обаче и друг тип мъже, които — ако мога да се изразя така — не си усложняват живота да се занимават с тялото, което им предлагате, щом вече са получили от вас, каквото искат. Като онзи например, който ме беше накарал да го посетя в една стая за прислужници на булевард „Пол Думер“, която използваше за офис. И ето го — започва да ме гали, макар че не съм дошла за това, но не ми пука. Естественият процес предполага да ме привлече на дивана, да ме положи на него. Да, но не става така, защото той се просва по гръб в цял ръст, направо примрял, с малко патетичния жест на мъж, който протяга инструмента си, без да го гледа. Така че го поемам с уста и много скоро го чувам да казва следното: „Ох, ще се изпразня! С теб не се притеснявам, после ще те чукам.“ Що се отнася до мен, аз харесвам също толкова и този начин, но тогава имах достатъчно здрав разум, за да си кажа вътрешно, че се държи просташки. По-късно така и не ме чука.
Откликвам послушно на всяко желание не поради изявена склонност към подчиненост (никога не съм искала да заема каквато и да е мазохистична поза), а главно поради пълното ми безразличие към начина, по който се употребява тялото. Разбира се, никога не бих се подложила на абсолютни крайности от рода на това да предизвиквам или да понасям наранявания, но що се отнася до всичко останало, като се има предвид огромното поле за проява на всевъзможни странности, дори на разни сексуални екстравагантни фантазии, никога не съм имала задръжки и винаги съм била готова за тях и духом, и телом. Пък и кой би могъл да ме обвини, че не съм се старала да приложа дадена сексуална практика, щом тя не намира никакъв отзвук в моите фантазии. Дълго време посещавах един мъж, когото от време на време го прихващаше да пикае върху мен. Ясно ми беше за какво става дума, когато ме караше да стана от леглото, за да го смуча. Щом членът му станеше достатъчно твърд, той го измъкваше от устата ми и го придържаше с ръка близо до мен. Стоях зинала до него. Както бях коленичила в тази поза, сигурно съм приличала на вярваща, която чака да сложат в устата ѝ светото причастие. Всеки път настъпваха няколко напрегнати мига на очакване, в които той сякаш мислено насочваше движението на урината. Тази силна концентрация му помагаше да запази ерекцията на пениса. И тогава потичаше струята — плътна, обилна, гореща. И горчива. Тя беше толкова горчива, че не съм опитвала никога подобно нещо, и от тази пареща тръпчивост целият ми език се свиваше към дъното на небцето. Той движеше пениса си, както се движи маркуч за поливане, и излизащото от него беше толкова изобилно и продължаваше да тече толкова дълго, че понякога ми се налагаше да се извивам, както се мята човек, когато някой се забавлява да го мокри от главата до петите. Веднъж, както лежах под струята, щом се изпика докрай, той се отпусна до мен на пода и започна с двете си ръце също като бояджия да размазва пикнята върху мен, покривайки ме цялата с целувки. Ненавиждам усещането от прилепнали на тила ми мокри коси, но в случая не можех да направя нищо, за да спре да капе урината от тях. И тогава ме обзе луд смях. Това го ядоса и той спря да ме полива. Години по-късно продължаваше да ми го натяква! „Има нещо, което не умееш да правиш добре, и то е да се оставиш да те напикаят“. И аз се съгласявах. За мое оправдание ще посоча само, че тогава не избухнах в смях, за да разсея например някакво притеснение (не за първи път ме поливаха по този начин!), още по-малко, за да се подиграя на него или и на двама ни (сексуалният експеримент, независимо от това колко е оригинален, не ме кара да се чувствам принизена, а напротив — за мен той е източник на гордост, все едно съм открила някой нов ориентир по пътя към сексуалния Граал). Тогава се смях, защото въпреки че не бях в състояние да изпитам мазохистична наслада в ситуация, която не ми се струваше унизителна, все пак ме обзе луд възторг от възможността да се въргалям в гадната течна субстанция.