Някои от позите са по-неподходящи от други за човек като мен, който обича да се изживява като голямо бебе, вкопчено в огромен биберон. Категорично мога да потвърдя най-малкото, че не обичам да командвам нито в морален, нито в сексуален план — никога не съм заповядвала на някой мъж да участва в перверзни мизансцени, никога не съм държала в ръката си камшик. Така че бях доста объркана, когато ми се наложи да удрям шамари! Мъжът, с когото се срещах в квартала до Източната гара, не се задоволяваше само да ближе цепката между краката ми, а от време на време изправяше главата си, стискаше устните си също като сърце, и ме молеше да го шамаросвам. Не си спомням точно с какви думи го искаше, но пък помня, че в този случай ме наричаше „моя кралице“ и от това ме напушваше смях. Виждам го как протяга врат и имаше нещо доста отблъскващо в неговата размекната от очакване физиономия с влажни устни като на пияница, над които остават мустаци, щом свали чашата, от която е пил. Това обаче не ми помагаше да го удрям достатъчно силно. Наистина се стараех да го направя, но за съжаление не успявах да го задоволя. Шамаросвах го и от едната, и от другата страна с дланта и опакото на ръката си, но страхът, че може да одраскам лицето му с някой от пръстените си, задържаше движението на ръката ми. Друг път се опитвах да го бия с едната си ръка, после с другата, за да бъдат по-резки ударите, но така пък ми беше трудно да запазя равновесие, както седях съвсем на ръба на леглото или на фотьойла, и поради тази неудобна поза не можех да замахвам към подаващото се между бедрата ми лице. Пък и в крайна сметка не бях убедена в силата на този вид удоволствие. Колкото и да е парадоксално, сигурна съм, че ако поне се беше престорил, че не вярва чак толкова в него, ако беше вложил мъничко хумор в искането си или беше настоявал така, че да мине за комедия, тогава вероятно щях по-лесно да се включа в играта и да се оставя да ме увлече да го удрям без задръжки.
Тъй като нямах склонност към такива занимания, той не прояви настоятелност, но не знам дали не е задоволявал с други своя мазохизъм, практикувайки по-перфидни методи. За мен сеансите с плесници само утежняваха и без друго нередовната ни връзка, която се свеждаше до редки и случайни срещи. Тези сеанси само удължаваха, макар че бяха твърде кратки, нетърпеливото ми очакване на пениса. Както вече разказах досега в книгата, отивах на срещите ни, обзета от възбуда. Още с първите целувки, когато езиците ни се докосваха, още от първия миг, в който ръцете му се мушкаха под дрехите ми и тръгваха нагоре по тялото ми, ме обземаше яростно желание. След това ненаситното смукане го разгаряше до такава степен, че то ставаше почти непоносимо. Когато обаче идваше времето да проникне в мен, тънката нишка вътре в мен, на която желанието се крепеше, се късаше, защото бях чакала твърде дълго. Може би трябваше да се отнасям по друг начин към цикъла на желанието и да възприемам оралните ласки като прелюдия, да се отнасям с пренебрежение към съвокуплението и да приемам интервала между две срещи като опияняващо ехо от отминали ласки, гледайки очи в очи реалността: върховният момент на всичко това беше мигът, когато той отваряше вратата пред мен и без дори да се поздравим, както си бяхме облечени все още с палтата, внезапно ме притискаше към себе си. В подобен случай перфекционистка като мен не може да допусне като някаква ученичка да бъде подложена на мъчителното за нея усвояване на изкуството да се удрят шамари на партньора, аз бих го включила в сексуалната си практика заедно с останалите въвеждащи в любовната игра жестове, преструвки и галещи целувки, на които човек се отдава, без да се замисля.