Възбуждам се с точността на чиновник. Правя го сутрин, веднага след като се събудя, или през деня с опрян на стената гръб, с разкрачени и леко приклекнали крака, но никога преди лягане. Изпитвам наслада и когато използвам изкуствен пенис, наподобяващ изцяло истинския. В този случай ми трябва повече време, за да стигна до оргазъм; така ми е по-трудно да се концентрирам над въображаемата история, защото вкарания вътре в мен пенис не изключва онзи от фантазиите ми. Истинският е готов да нахлуе — неподвижен, търпелив, докато му дам сигнал с леко стенание, с което му предоставям пълна свобода на действие, или с отмятане на главата назад и тогава отприщвам спазмите на оргазма, които поемат бремето на изживяното със своята огромна мощ. Дали пък в случая не се съчетават две наслади, все пак толкова различни една от друга — едната съвсем ясно доловима, чак ми се струва, че мога да измеря набъбващия обем на пространството в мен, както наблюдавам надигащия се прилив, който полека настъпва към плажа, и втората — много по-дифузна, сякаш тялото ми издава приглушения звън на гонг и също както при непоносима болка съзнанието го напуска?
Никога не ми се е случвало да забележа контракции на вагината ми, когато се любя. В това отношение си останах абсолютно невежа. Дали защото не съм в състояние да изпитам този вид оргазъм при подобни обстоятелства? Или може би защото, когато ме изпълва членът на партньора ми, моят собствен орган губи от своята еластичност? Добре все пак, че в края на краищата научих, че става дума за проява на насладата, която жената изпитва. Бях надхвърлила трийсетте, когато водих с мой приятел един от онези интимни разговори, които са изключителна рядкост в моя живот. Той се тревожеше и искаше да разбере по какво се познава, че жената е изпитала наслада. „Дали по спазмите? Това ли е единственото доказателство?“, попита ме той. Колебаех се, но не ми се искаше да мина за пълна глупачка и му отговорих утвърдително. Насилих се и казах: „Точно така е“. До този момент, когато тялото ми излъчваше подобни сигнали, аз въобще не ги различавах като проява на висша наслада, дори и когато това се случваше, докато мастурбирах с вече описаната прецизност. Тъй като не се бях замисляла какво точно означават, аз не можех и да ги определя като сигнали, носещи подобен смисъл. От някои ласки се чувствах добре, някои пози за мен бяха по-добри от други и това е всичко. Чак сега разбирам, че този кратък разговор (който водих с мъж — и надали това е случайно, — с когото нямах сексуална връзка) е посял в мен зрънцето на тревога, на която ѝ трябваха години, много години, за да прерасне в това състояние на незадоволеност, за което стана дума в края на първата глава на тази книга.
Както вече обясних, за мен мастурбацията много дълго време се свеждаше не до директно въздействие върху клитора, а до приплъзване на срамните устни една към друга. Не защото не знаех, че той съществува, а просто нямах нужда от него, за да изпитам удоволствие. Аз съм от онова поколение жени, което всевъзможни феминистки издания си бяха поставили за цел да направляват в изучаването на собственото им тяло. Разглеждах половия си орган, клекнала над едно огледало, но от това си съставих само неясна представа. Може би ми е било трудно да разбера прекалено научното описание в тях. А може би и поради известно предубеждение към този феминистки подход, за който си мислех, че е предназначен за жени, на които сексът е забранен или които изпитват трудности в сексуалните контакти, а това въобще не ме засягаше, защото за мен да се чукаш беше много лесна работа. Твърде възможно е да не ми се е искало да си задавам въпроси точно за тази леснота: аз наистина правех секс за удоволствие, но дали пък не се чуках и за да не се превърне чукането за мен в проблем? В случая само подсъзнателно прибрах бедрата си, както човек затваря речник по медицина — просто от страх, че може да си открие описани в него болести, заради които ще трябва да се откаже от някои приятни навици…