Удоволствието е краткотрайно, защото тялото, усуквано на всички посоки, преровено отвсякъде и обръщано насам-натам, сякаш се стапя в небитието. То е изпитало насладата и се е оттеглило цялото в скрити, потайни места, които са част от самото него, също както тялото на пианиста се концентрира във върховете на пръстите му. Нима от това те натежават върху клавишите? На моменти дори изглеждат като безтегловни. Докато гледаме видеофилм, на който се вижда как се възбуждам с лека, почти въздушна ръка, седналият до мен мъж казва, че движа пръстите си като китарист. Те са отпуснати и се полюляват в сумрака ритмично напред-назад също като махало на часовник, но действията им са много точни. Когато не съм сама и знам, че скоро ще ги замести по-мощен инструмент, никога не натискам прекалено силно, просто се наслаждавам на мекото докосване. Никога не се възбуждам, като ги мушкам във влагалището, а се задоволявам само с това леко да топна средния си пръст съвсем в началото му и да го поднеса под носа си, за да вдишам миризмата. Ако движението стане малко по-настойчиво, по прекалено фината кожа от вътрешната страна на бедрата преминава лека тръпка. Забелязвам, че докосвам със същите леки движения и половия орган на партньора си. Когато заемам необходимата поза, за да направя свирка, аз пазя основата на пениса и тестисите с двете си свити длани точно със същия жест, с който внимателно бих държала в шепите си гущер или птичка. Виждам се в едър план с пълна докрай уста и с широко отворени очи, които гледат право напред от екрана, и този поглед говори, че контролирам движенията си. На друг кадър, напротив, съм с притворени клепачи и затворена уста, подложена под разхождащия се върху нея пенис, сякаш съм заспала дълбоко, но няма никакво съмнение, че всъщност внимавам да не загубя равновесие. По-нататък във филма се опитвам да наместя инструмента му и за целта леко разтварям и внимателно заглаждам гънките на вулвата, защото знам колко е уязвим предметът, който се готвя да обвия с нея.
Друг филм показва цялото ми тяло да се движи така, както не може да го стори, когато е с дрехи, заето с най-обичайни неща. Жак, който играе ролята на режисьор, ме кара поне двайсет пъти да се качвам и да слизам по стълбището на сградата, по което в този късен час не минава почти никой, облечена с черна прозирна рокля от тънък лен. Движа се, все едно че съм облечена с обикновена плътна рокля, следвана от камера с инфрачервени лъчи, които дават възможност да се види, докато съм в гръб, как задните ми части подскачат нагоре-надолу с ритмичността на пневматичен чук, а когато съм с лице — как потрепват гърдите всеки път, щом кракът ми стъпи на следващото стъпало, а окосмената част между краката се докосва до плата и потъва в неговата широка сянка. Въпреки че се долавя плътната маса на тялото, силуетът постоянно променя очертанията си. За следващата серия снимки Жак иска да вляза в будката на пазача, в която през деня стои портиерът, да сваля най-напред чак до талията корсажа на роклята си, а после и цялата рокля, и да застана, както стои портиерката. О, ако можеше само човек да прекарва времето си така безметежно и на работното си място, както у дома си, без никаква дреха върху себе си! Това би облекчило тялото не само от товара на дрехите, но заедно с тях би свалило и неговата собствена тежест. Признавам си, че ролята, която Жак ми е възложил, съвпада толкова плътно със собствените ми фантазии, че изпитвам необичайно смущение, почти притеснение, че всъщност съм много по-гола, отколкото когато съм просто съблечена. Връщаме се отново в апартамента. По силата на контраста тялото ми ясно се очертава върху бялото канапе. Точно по средата му ръката ми се движи бавно напред-назад и само отблясъците на тежкия пръстен от време на време нарушават яснотата на картината. Бедрата и краката ми под коленете са широко разтворени и образуват почти съвършен квадрат. Забелязвам го чак сега, но още тогава интуитивно долавях, че мъжът зад камерата вижда всичко това. И когато, без да я изключва, той се приближава до мен, за да отмести ръката ми, целият ми орган, в който плъзва пениса си, е набъбнал както никога преди това. На мига ми става ясно защо — вече съм препълнена от съвпадането на удоволствието, което истинското ми тяло изпитва, с насладата от многобройните въображаеми картини.