Казик свали разкъсаните си панталони и якето, от което бяха останали само парцали, и скочи във водата. Той плуваше зад сала и пляскаше с крака, тласкайки го пред себе си. А после, когато брегът се приближи и всички ги обзе нетърпение, Дик скочи при него и също забута сала, дори без да усеща колко студена е водата.
Задъхани, бутаха проклетия тежък сал, който се съпротивляваше, сякаш беше жив. И изведнъж Дик докосна с крак дъното. Той блъсна силно сала напред. Казик изгуби равновесие, едва не се нагълта с вода, защото за него все още беше дълбоко. Дик го измъкна изпод водата и двамата тръгнаха към брега подир плаващия сал. Вървяха бавно, само го побутваха, когато той забавеше ход, и след няколко минути изнесоха Мариана на ниския полегат бряг, под сянката на ниски сивкавобели борчета.
Под борчетата миришеше на гъби, в мъха пробягваха насекоми, шумоляха храсти, подушващи пришълците.
До края на пътя оставаше съвсем малко.
На връщане на Павлиш му се наложи да отговаря на безбройните въпроси на Клавдия и Сали. Нито една експедиция досега не беше откривала разбит космически кораб. При това кораб, чието изчезване си спомняха всички.
— Той не трябваше да бъде в този сектор — говореше Клавдия, сякаш Павлиш нарочно, за да я ядоса, беше докарал тук „Полюс“.
— Ако аварията е станала по време на скок — възрази Павлиш, — може да са излезли и тук.
— Да, но комисията реши, че те така и не са излезли.
— Сигурен ли си, че никой не е оцелял? — попита Сали.
— В нищо не съм сигурен — каза Павлиш. — Но мисля, че някои са умрели веднага.
— Дори и някой да е останал жив, тук не биха оцелели дори и ден — реши Клавдия.
— Кога е било това? — попита Сали.
— Не намерих бордовия дневник. Но дори и през лятото там е мраз. През нощта температурата пада до минус четирийсет. През другите сезони е още по-лошо.
— Нямало е къде да отидат — изрече Клавдия.
— Ще изследваме околните планини — предложи Павлиш.
— Там е имало много хора — напомни Клавдия.
— И деца — добави Сали. — Експедиция и колонисти.
Жените бяха затоплили яденето при пристигането на Павлиш, но на него не му се ядеше. Веднага започна да превърта лентите.
… Корабът насред снежния цирк.
Пак той — от по-близо, блестящият му страничен ръб е надвиснал отгоре. Едър план — матовата, издраскана от ветровете и снега повърхност на обшивката. Коридорът на кораба. Ярката светлина на шлемовия фенер на Павлиш. Пултът за управление, отломките от уредите… Следите от взрива в двигателния отсек… Мъртвешки студената безлюдност.
Седяха в малката, топла и чиста всекидневна на станцията, пиеха кафе и всеки си представяше смъртоносния студ на Космоса, продължение на който бяха планините, в които беше намерил гибелта си корабът „Полюс“.
— Ще прегледаме ли останалите записи? — попита Павлиш.
— Няма нужда — каза Клавдия. — Утре. Трябва да изясним какво е необходимо да се направи.
— А какво е необходимо? — Павлиш осъзна, че никога не се бе сблъсквал с такава ситуация. А нали имаше правила за всичко — за излизане в открития Космос и за поведение при срещата с аборигени. Дори най-немислимите ситуации — и те си имаха съответните правила.
— Какво можем да използваме? — попита Клавдия.
— Как така „да използваме“? — не разбра Сали.
— Планетарните катери невредими ли са?
— Катерът е повреден. Точката на удара е била в транспортния отсек.
Клавдия включи информатория. Той изкара текст на екрана. Буквите бяха строги, ясни, недопускащи възражения. Клавдия повтори текста на глас:
— „При евакуация от изследвана планета експедицията трябва да се убеди в това, че на планетата няма да остане нито един предмет от земен произход, с изключение на приборите, чието оставяне е предвидено с цел по-нататъшното им използване…“
— Случаят не е точно такъв — каза Павлиш. — Тук май се има предвид четката ми за зъби.
— Четката ти за зъби?
— От три дни не мога да я намеря — обясни Павлиш. — Може да се е плъзнала през някой процеп и след милиони години, когато тук възникне цивилизация, те ще изровят четката и ще разберат, че на планетата им са идвали пришълци.
— Не е време за шегички — прекъсна го Клавдия, навеждайки се към дисплея. — Тук трябва да има още нещо. Много добре си спомням. Ето.