На Клавдия й се стори, че то държи в лапата си нож, или може би това беше дълъг нокът. Съществото падна и зверовете се нахвърлиха върху него. Зрелището беше отвратително, кърваво, типично за тази планета, и Клавдия не искаше да гледа, но гледаше и видя как в предшестващата бурята мъгла, при светлината на една мълния, това същество, което сякаш беше не с козина, а с окъсани кожени дрехи — ама че шеги си прави понякога въображението! — успя да се изтръгне от ноктите на белите зверове и побягна надолу, към езерото, като падаше и се изправяше, озъбено в изблик на предсмъртни сили…
Докато се търкаляше надолу по склона към езерото и губеше последните си сили, Казик продължаваше да вижда пред себе си уплашените очи на земната жена, прекрасна, чиста, заобиколена от блясъка на земни, съвършени вещи, която се целеше в него с бластер, макар че това не беше възможно да се случи, и освен болката навсякъде по тялото си той чувстваше и болката по ръцете си, с които отчаяно беше удрял в прозореца на тази прекрасна къща…
А чакалите, измъчвайки плячката си и сякаш играейки си с нея, я гонеха към сивата вода на езерото…
В кораба Сали се стараеше да не се отдалечава от Павлиш.
Той беше мрачен, почти не разговаряше, дори лицето му беше пребледняло.
„Колко странно — мислеше си Сали, — типичен сангвиник, сама погледнах в картона, склонен към компромиси, отстъпва пред мнението на авторитети, търси компенсация във второстепенни проблеми… Мил човек, който никога няма да стане лидер“.
Интуитивно Сали разбираше, че окончателното, последното решение да се убие „Полюс“ зависеше не от непреклонната Клавдия и не от бунтуващия се Павлиш, а от нея, поставена от обстоятелствата в ролята на арбитър, което не се изразяваше на глас и дори не се формулираше мислено от никого.
Затова тя стана първа, по изгрев-слънце, и приготви закуска, и Павлиш, който стана след нея и надникна в кухнята, където тя шеташе, изобщо не се учуди, когато видя, че е облечена за поход — с прилепнало старо яке и тесни панталони, върху които щеше да намъкне скафандъра. Обикновено в станцията Сали носеше сарафани3 или рокли без презрамки — не особено модни, но удобни, домашни. Клавдия уверяваше, че Сали е единствената служителка в Далечното разузнаване, която се облича толкова странно.
Сали каза на Павлиш, че няма нужда да будят Клавдия. Тя със сигурност не е спала през нощта, току-що се е унесла. Павлиш се подчини. Той се досети, че Сали се ръководи не само от съчувствие към началничката на експедицията, но и от нежелание да обяснява защо, без да иска разрешение, ще лети до планините с него.
Павлиш мълчеше навъсено, не пожела да закусва, мълчаливо отнесе в катера контейнера с имплозива. Той вършеше всичко, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще взриви „Полюс“. Той беше обречен да взриви „Полюс“. Само че Сали изобщо не беше сигурна в това и подозираше, че бунтът на Павлиш се нуждае от катализатор — нейното съюзничество. Но самата тя все още не знаеше какво решение ще вземе.
Обаче на кораба Сали изгуби кураж. Беше участвала в много експедиции, беше виждала как загиват хора, познаваше мощта на свирепите стихии и нищожността на човека пред тях. Знаеше, че корабът е мъртъв, и то отдавна.
Ала това не беше вярно. Корабът беше тежко болен, той беше в кома, но животът беше оставил толкова явни следи в него, че не беше успял да ги заличи дори многодетният мраз на планините.
Сали помогна на Павлиш да пренесе на „Полюс“ контейнера с взривното вещество, но когато той, вместо да разпредели зарядите според инструкцията, й каза да оставят контейнера до входа, тя с облекчение се подчини.
Обиколиха набързо кораба. Посетиха пулта за управление и отсека за управление, надзърнаха в анабиозните камери, после Павлиш отведе Сали в каюта четирийсет и четири, където беше детската люлка. С провеждането на тази „екскурзия“ Павлиш не се опитваше да обърне Сали на своя страна. Мислите му бяха заети с друго. Сали разбираше — през цялото време той търсеше нещо, настръхнал като ловджийско куче.
Павлиш огледа под яркия лъч на фенера си пода близо до входа, после дълго проучва смачканите отворени консерви и разкъсаните пакети в опустошения склад, спусна се в „гаража“, където беше повреденият планетарен катер, влезе в кабината му, прекара няколко минути там. Накрая Сали не издържа и го повика: