Олег тръгна надолу по склона, стори му се, че там ромоли вода. На такива места може да има извори. После стигна до сипея — отвъд него стърчеше от земята върхът на грамадната гъба, която снощи разтваряше паст. Мъгливата шапка се плъзна настрани от белия кръг и Олег видя как центърът на гъбата се разтваря бавно, като цвете, а от мъглата отвъд малката долина се изтърколват тържествено, на равни разстояния една подир друга, сиви, рехави, меки на вид топки, малко по-тъмни на цвят от самата гъба. Една, две, три, четири… Ето, значи, кой бил нощният гостенин, отровният слон, парчето тесто.
— Ловците се прибират у дома — тихо каза Олег и изведнъж разбра, че топките се търкалят към него, и то далеч по-бързо, отколкото даваше вид равномерното им движение.
Той започна да отстъпва, а топките една след друга изскочиха върху жилавата повърхност на гъбата и се насочиха към центъра, към разтворените листенца. Ето, първата топка меко ги избута и се бухна вътре, след нея втората и третата, четвъртата се задържа за секунда, сякаш проверяваше всичко ли е наред в дневния свят. И изчезна. А листенцата бавно, удовлетворено се събраха в центъра, повърхността на гъбата се изглади и заприлича на замръзнало езерце.
Олег настръхна. От запад, накъдето трябваше да вървят, изведнъж налетя леден вятър, опари лицето и ръцете му. Напомни какво ги чака. Но не от това се изплаши изведнъж Олег, а от съвсем друго — че няма да успеят да минат отвъд превала, както не бяха успели и предишните походи. Дик само ще се зарадва — ще може да се върне в любимата си степ. Мариана ще се утеши, като намери нови треви и гъби. Томас е свикнал с нещастията и не вярва в успеха. Зле ще му бъде само на Олег. И на Старика.
Цял ден вървяха през открита местност, само понякога срещаха ниски храсталаци. Местата бяха пустинни, но се вървеше леко и те дори не се умориха много. Томас каза, че са улучили времето. Лятото тази година е топло, миналия път тук вече имало сняг. Дик скучаеше, хукваше настрани като скокливче и след половин час се връщаше разочарован без плячка.
Козелът извади късмет, че се върна тъкмо през едно от отсъствията на Дик. Иначе, реши Олег, Дик непременно щеше да го застреля. Беше същият козел. Изскочи шумно от храсталака — хората го посрещнаха с насочени арбалети. Но го познаха още отдалече. Косматата грамада, по-висока дори от Олег, гръмогласно се зарадва, че е срещнала приятели. Изтича покрай тях, като подмяташе тежкия си задник, громолеше с плочките по гръбнака си и оглушително блееше.
Козелът вече не се отдели от тях. Зарадва се и на Дик, усети идването му от цял километър, а после се вмъкна в средата на отряда, не искаше да върви отстрани или последен и се мотаеше из краката им. На Олег все му се струваше, че козелът ще го настъпи по крака с острото си копито, но звярът се оказа по-деликатен, отколкото при първото им запознанство.
Обонянието и слухът му бяха невероятни. Той усещаше присъствието на живи същества от километри и привечер Мариана вече уверяваше, че разбира смисъла на звуците му: кога козелът твърди, че отпред има поляна с вкусни гъби, и кога трябва да гледат в краката си — там пълзят хищни лиани.
Спряха на бивак много преди да се стъмни. По-нататък започваше нагорнище и Томас каза, че сутринта трябва да намерят устието на ручея и да се изкачват по неговата долина, която после ще се стесни, ще се превърне в клисура и по тази клисура ще трябва да вървят поне два дни.
Тук нямаше нито пещера, нито някакво друго убежище, спаха в палатката, което не се хареса на козела, и макар че тази нощ нямаше опасности, козелът все пак настояваше да го пуснат на топло и в края на краищата се просна върху палатката, всички го ругаеха, но търпяха, защото можеше да не слагат охрана — вече беше ясно, че ако дойде нежелан гост, козелът ще вдигне такъв шум, че ще събуди всички.
На разсъмване Олег страшно измръзна. Нямаше сили да се събуди, в съня му се струваше, че го пускат в ледено блато и не може да се измъкне. Втресе го. После изведнъж стана по-топло. И Олег заспа спокойно. Събуди се от това, че козелът реши да се изкатери по-високо върху палатката. Олег издърпа крак, отвори очи и видя, че през нощта Томас си е сменил мястото с него, легнал е от края. Томас беше побелял от студ, лежеше със стиснати зъби и затворени очи и се преструваше, че спи. Олег се засрами. Още в селото се бяха разбрали, че когато стане съвсем студено, трябва да пазят Томас. Той има слаби дробове и трудно понася студа, на младите им е по-лесно, здрави са и са свикнали.