Джеймс Редфилд
Селестинското пробуждане
ПРЕДГОВОР: ДУХОВНОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ
Няма защо да мислим за мистичния ореол около настъпването на едно ново хилядолетие, за да си дадем ясна сметка за промените, които стават с човешкото съзнание. Когато човек може да вижда, той ще забележи знаците на тези промени навсякъде. Проучванията на общественото мнение показват нарастващ интерес към мистичното и необяснимото. Уважавани прогностици твърдят, че в бъдеще хората от Целия свят ще започнат да съсредоточават цялото си внимание върху вътрешната си реализация и ще търсят духовен смисъл в живота си1. И културните явления — книгите, телевизионните и документални филми и предавания, ежедневните новини, вече отразяват все по-нарастващата потребност да се завърнем към ценностите и морала и да възстановим повсеместно човешкото чувство за етика.
Но, което е най-важното, самите ние чувстваме промяната в личния си житейски опит. Вече не съсредоточаваме цялото си внимание върху абстрактните аргументи на религиозни теории и догми, а се стремим към едно по-задълбочено търсене на реалното проявление на духовното в ежедневния живот.
Питат ме на какво се дължи популярността на първите ми два романа, „Селестинското пророчество“ и „Десетото откровение“. Винаги отвръщам, че те бяха така приети, защото хората вече масово признават реалността на духовните опитности, разкрити в тях.
Все повече измежду нас започват да си дават сметка, че множество случайности, които стават в живота ни ежедневно, крият свой вътрешен смисъл. Някои от тези събития са значителни и провокативни. Други са незначителни и почти незабележими. Но всички те свидетелстват, че не сме сами, че някакъв мистичен духовен процес има своето проявление в нашия живот. След като преживеем онова чувство на вдъхновение и оживотворение, което събужда този начин на възприемане на света, не можем да го отминем без внимание. Започваме да следим тези явления, да ги очакваме и активно да се стремим да разберем на по-високо философско ниво тяхната същност.
И двата ми романа Могат да се определят като иносказания за едно приключение. Чрез тях аз искам да покажа своята вяра, че ново духовно съзнание обхваща цялото човечество. Под формата на приключение аз се опитах да разкрия личното преживяване на духовните откровения, които стават част от опитността на всеки човек, когато той отвори своето съзнание за тях. Написани като разказ и основани на личния ми опит, тези откровения се поддават на описание в рамките на определен сюжет и група характери по такъв начин, както се случват в реалността.
В този смисъл сам аз се явявам в ролята на журналист или обществен коментатор, опитвайки се на практика да документирам и илюстрирам определени промени в човешкия етнос, които по мое дълбоко убеждение се случват напоследък. Според мен еволюцията на човечеството осъществява своя напредък в момента вследствие на духовните прозрения, които преживява културата. Запланувал съм поне още два романа от тази Селестинска поредица.
Избрах нехудожествена форма за настоящата книга, тъй като смятам, че ние, хората, имаме особено отношение към това ново съзнание, което се формира. Всички по някакъв начин го долавяме, дори го преживяваме, а след това, по причини, на които ще се спра в тази книга, губим присъствие на духа и трябва да водим борба, за да възстановим отново своята духовна перспектива. Настоящата книга, разглежда тези предизвикателства и според мен ключът за решаването им е в нашата способност откровено да обсъждаме помежду си онова, което реално преживяваме, и то колкото се може по-открито и честно.
За радост, изглежда вече сме преодолели съществена бариера в това отношение. Повечето от нас вече споделят духовните си опитности без излишно смущение и страх от критика. Все още скептиците са много, но като че ли престават да бъдат преобладаващата част от хората и някогашното подигравателно отношение започва да се преодолява. Навремето бяхме склонни да крием син-хроничните явления в своя опит от останалите и дори сами да ги пренебрегваме, за да не станем за смях. А ето че само за няколко години везните се наклониха в другата посока и сега онези, които имат по-ограничени разбирания, са принудени да преоценят своето скептично отношение.
Общественото мнение по мое убеждение се променя, защото доста много хора осъзнават, че подобен краен скептицизъм не е нищо повече от един стар навик, породен от дългите векове, през които е бил поддържай нютоново-картезианския мироглед. Исак Нютон е голям физик, но както твърдят мнозина съвременни учени2, той създава неправилна представа за вселената, свеждайки я до секуларен механизъм, който действа единствено съобразно неизменни механични закони, философът от седемнайсети век Рене Декарт подготвя Нютон, като популяризира идеята, че за вселената е достатъчно да се знаят само основните й закони и, макар тяхното функциониране да има в основата си един начален тласък на твореца, впоследствие те действат изцяло от само себе си3. След Нютон и Декарт напълно се отричат всякакви твърдения, че във вселената съществува активна духовна сила и че преживяванията от по-висок духовен порядък могат да бъдат нещо повече от халюцинации.