Ние сме започнали в по-голяма степен от всякога да разбираме, че нашето съзнание и опит няма защо да се ограничава до тесния кръгозор на материалистичната епоха, че всеки би трябвало да проявява себе си и общува с останалите на по-високо ниво. На едно дълбинно ниво някак си сме разбирали, без да можем напълно да го обясним, че сме в състояние да излезем извън тесните ограничения и да станем по-творчески, жизнени и свободни като хора.
За съжаление първите ни действия в тази насока отразяват конфликтните нагласи на деня. Всички започват да предявяват претенции към другите и към различните институции, който ги провокират и изявяват желание за реформиране на обществените структури. Всъщност ние се вглеждаме в обществото, което ни заобикаля, и заявяваме на околните: „Трябва да се промените.“ И въпреки че тази активност довежда до определени законови реформи, крито са полезни, тя оставя незасегнати проблемите, касаещи личността, като например чувството за несигурност, страх и алчност, които винаги са били в ос-новата на всякакви предразсъдъци, неравенство и нана-сяне щети на околната среда.
СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ
С навлизането в седемдесетте години на века този проблем започва по-ясно да се осъзнава. Както ще видим по-късно, влиянието на модерните представители на дълбинната психология, новият хуманитарен подход към терапията и все по-нарастващият обем на литературата за самостоятелна работа над себе си, която се продава, започват да оказват своето трайно влияние в културата2. Започваме да си даваме сметка, че сме изисквали от другите да се променят, без да осъзнаваме конфликтите в самите нас. Виждаме, че ако искаме да поетигнем онова нещо повече, към което се стремим, трябва да престанем да съсредоточаваме цялото си внимание към поведението на околните и да се вгледаме в самите себе си. За да променим света, трябва първо ние да се променим.
Изведнъж вече престава да бъде позорно да потърсиш помощта на психолог терапевт и става допустимо и дори модерно да отделяме съзнателно внимание на вътрешния си психически живот. Установяваме, че един преглед на живота в семейството, в което сме се родили и прекарали детството си, води, както е било добре известно на фройдистите, до определено прозрение или катарзис на личните ни безпокойства, защитни механизми и на това как тези комплекси са се формирали в детството ни3.
В хода на този процес можем да установим по какъв начин нашата активност е била потисната и са се формирали спънките и задръжките, които ни дърпат назад. Непосредствено разбираме, че насочването на вниманието вътре към нас самите, анализът на индивидуалното ни развитие е от полза и значение за нас. И все пак, в края на краищата, установяваме, че нещо все пак липсва. Откриваме, че години наред можем да анализираме вътрешния си психически живот, без да се освободим от все същите стари страхове и реакции и от онези психологически изблици, които се проявяват всеки път, когато се озовем в ситуации на голям стрес и несигурност.
Към края на седемдесетте години започваме да осъзнаваме, че предчувствията ни за нещо повече няма да могат да бъдат оправдани единствено от психотерапията. Онова, което сме предусещали, е едно ново самосъзнание й чувство за самите себе си и опитности от по-висок порядък, които да дойдат на мястото на старите навици и реакции, които са ни измъчвали дотогава. Онзи по-пълноценен живот, който сме долавяли интуитивно, не е съсредоточен изцяло около психологическото израстване. Новото съзнание извиква необходимостта от по-дълбока трансформация, която би могла да бъде единствено духовна.
ОСЕМДЕСЕТТЕ И ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ
Това прозрение довежда до три насоки на развитие през осемдесетте години. Първата е белязана от завръщане към традиционните религии. С обновена искра ла вътрешно посвещение мнозина измежду нас започват да препрочитат писанията и да се обръщат към свещените ритуали, които сме наследили, търсейки отговор на собствените си предчувствия и интуиции в по-задълбочено преразглеждане на конвенционалните духовни пътища.
Втората насока на развитие ни извежда към по-широко и персонално духовно търсачество, към което се насочваме, за да вникнем издълбоко в по-езотеричните духовни пътеки, които са се срещали на протежение на човешката история.