Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеждат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разкрива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се блокира.
В следващите страници ние ще изследваме етапите на развитие на съзнанието чрез вътрешния си опит, но с цел да ги утвърдим и съхраним трайно в живота си, за да ги прилагаме пълноценно.
2
СЛУЧАЙНОСТИТЕ КАТО ОПИТНОСТ
Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.
Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.
Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, повечето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба1.
Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж2.
При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение3. Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат — особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света — сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.