— Второто откровение обогатява нашето съзнание за историческо време — добави той. — Показва ни как да гледаме на културата не само от гледна точка на нашия собствен живот, но и от гледна точка на цялото хилядолетие. То ни разкрива нашата доминанта и по този начин ни издига над нея. Ти току-що доби представа за този по-дълъг исторически период и сега живееш в едно разширено настояще. Вече когато се вгледаш в света на хората, ще можеш да забележиш тяхната маниакална ангажираност единствено с икономическия просперитет.
— Но какво лошо има в това? — запротестирах аз. — Та нали именно то е направило от Запада една велика цивилизация.
Той високо се изсмя.
— Ти, разбира се, си прав. Никой не твърди, че има нещо лошо. Всъщност в Ръкописа се казва, че тази доминанта е била необходим етап от развитието, една от степените на еволюцията. Сега обаче е крайно време да престанем да проектираме себе си единствено в този свят. Време е вече да се отърсим от тази доминанта и да преосмислим своя главен въпрос. Какъв е смисълът на живота ни на земята? Защо всъщност сме тук?
Аз дълго останах загледан в него и накрая попитах:
— Смяташ ли, че останалите откровения дават обяснение на този смисъл?
Добсън вирна глава.
— Мисля, че си струва да се види. Надявам се Ръкописът да не бъде унищожен, преди да имаме възможност да открием това.
— А как си мисли перуанското правителство, че може да унищожи важен исторически документ и това да му се размине? — попитах аз.
— Ще го направят тайно — отвърна той. — Официалното становище е, че такъв Ръкопис изобщо не съществува.
— Струва ми се, че научната общност ще надигне глас.
Той ме погледна с израз на решителност.
— Точно така е. Именно за това се връщам в Перу. Аз представлявам десет видни учени, които държат оригиналният ръкопис да получи публичност. Изпратих писмо до отговорни представители на перуанското правителство, в което ги информирам за своето пристигане и искам тяхното съдействие.
— Разбирам. Чудно как ли ще реагират.
— Вероятно ще се опитват да отричат. Но във всеки случай това като начало поставя въпроса официално.
Той извърна глава дълбоко замислен и отново се загледа през прозореца. Аз погледнах надолу и ми мина през ума, че самолетът, в който пътуваме, е въплъщение на четиривековен технически прогрес. Наистина доста се бяхме научили да използваме земните ресурси.
Колко ли хора, колко ли поколения наред са градили материалите и познанията, за да стане възможно изобретяването на този самолет? А колко други са прекарали целия си живот, съсредоточени върху някой дребен аспект, върху някой от етапите на създаването му, без дори да вдигнат глава от това занимание?
И внезапно целият този исторически момент, който обсъждахме с Добсън, стана сякаш интегрална част от моето съзнание. Ясно си представих хилядолетието, сякаш сам го бях преживял. Преди хиляди години бяхме живели в свят, в който Бог и духовността са имали ясни измерения. После сме загубили този свят или по-точно, решили сме, че съществува и нещо друго. Поставили сме на учените задачата да ни открият истината и да ни докладват за нея и когато това се е оказало прекалено дълъг процес, сме си поставили нова, светска задача — да овладеем земния свят и да си създадем по-добри условия на живот.
И наистина го бяхме овладели. Открили бяхме, че металните руди могат да се топят и превръщат във всякакви уреди. Бяхме изобретили различни източници на енергия — в началото парни, после — дизелови и накрая — електрически и ядрени. Бяхме развили селското стопанство и промишленото производство и сега разполагахме с огромни запаси от материални блага и широка система за разпространението им.
Тласък към всичко това бе повикът за прогрес, желанието на индивида да бъде материално осигурен, да запълни с нещо живота си, докато чака да узнае истината. Бяхме решили да си осигурим по-удобен и приятен живот за нас и нашите деца и само за около четиристотин години тази човешка дейност бе създала един свят, в който да могат да бъдат произведени всички житейски блага. Проблемът бе, че нашите целенасочени, маниакални усилия да победим природата и да живеем по-добре бяха отровили природата и я бяха довели до ръба на унищожението. Станало бе невъзможно да продължаваме по този начин.